1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1052

ГР. С., 29.09.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.09.11 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. И.

И. П.

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №483/11 г.,

намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез Софийска градска прокуратура, срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр. д. №665/10 г. и по допускане на обжалването.

С обжалваното решение е уважен в размер на 5 000 лв. предявеният от Н. М. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.2 от ЗОДОВ – обезщетени са неимуществените вреди, които ищецът претърпял от две образувани срещу него наказателни производства за престъпления по чл.385 и по чл.387, ал.2 от НК, прекратени от прокурора на осн. чл.237, ал.1, т.2 от НПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК – намира, че по въпроса за определяне обема и паричния еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, въззивното решение противоречи на ТР №3/04 г., като обезщетението е несъответно завишено. Основанието по т.3 е наведено само формално, без да са обосновани специфичните му предпоставки, според указаното в ТР №1/19.02.10 г. Излагат се и доводи за необоснованост на решението и съществено нарушаване на съдопроизводствени правила при постановяването му – осн. по чл.281,т.3 от ГПК, които ВКС не разглежда в това производство.

Въззивният съд е определил размера на обезщетението, като е отчел конкретните обстоятелства в...