Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Р. Г. от гр. В. против решение № 998 от 10.06.2009 г. по адм. дело № 2964 / 2008 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 192-6 от 04.09.2008 г. на упълномощено от Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. В., длъжностно лице, потвърдена с решение № РД-РД-03-37 от 08.10.2008 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Варна.

Посочените пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д. на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на В. Р. Г. от гр. В. против заповед № 192-6 от 04.09.2008 г. на упълномощено длъжностно лице от Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. В., потвърдена с решение № РД-РД-03-37 от 08.10.2008 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – Варна, с която отпуснатата на жалбоподателя месечна социална помощ по чл. 9, ал. 1 от ППЗСП е прекратена на основание чл. 12, ал. 2 от ППЗСП, считано от 01.08.2008 г.

За да постанови решението си, Административен съд – Варна е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед при спазване на административнопроцесуалните правила и при наличие на фактическите предпоставки по чл. 12, ал. 2 от ППЗСП. След като е извършил всички необходими процесуални действия за изясняване на фактическата страна на спора, съдът законосъобразно е приел, че жалбо - подателят не е изпълнил задължението по чл. 12, ал. 1 от ППЗСП, поради което отпуснатата му социална помощ правилно е била прекратена. От 01.08.2008 г. получаващото социална помощ лице не е било в състояние на неработоспособност, но не е изпълнило задължението да отработи изискуемите пет дни месечно. След извършена преценка на събраните по искане на жалбоподателя гласни доказателства съдът обосновано е приел за недоказано твърдението му, че се е явил да отработи изискуемите пет дни, но никой не му е предложил работа.

Изложените в касационната жалба доводи, релевиращи необоснованост на съдебното решение, са неоснователни. Една от целите на Закона за социално подпомагане, формулирана в чл. 1, ал. 2, т. 4, е подпомагането на трудовата заетост на безработните лица, които отговарят на изискванията за получаването на месечни социални помощи. Съгласно чл. 12б, ал. 1 от ЗСП безработните лица, които отговарят на условията за подпомагане с месечни помощи, се включват в програми за заетост, утвърдени от министъра на труда и социалната политика. По отношение на безработните лица, които не са включени в програмите за заетост, намира приложение подзаконовата норма на чл. 12, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), с която е предвидено, че посочената категория лица получават месечна помощ при условие, че не са отказали да участват в организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми и програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места за не по-малко от 5 дни.

От фактическа страна не е имало спор относно обстоятелството, че след 31.07.2008 г. касаторът е извън кръга на лицата по чл. 12, ал. 3, т. 3 от ППЗСП, по отношение на които изискванията по ал. 1 и прекратяването на месечната помощ по ал. 2 не се прилагат. С декларация от 05.08.2008 г. той е потвърдил, че е запознат с условията за извършване на обществено полезна дейност. Не е подкрепено от доказателства направеното в жалбата му твърдение, че на 25.08.2008 г. е изпълнил указанието на социалния работник Кавалджиева от Бюро „Прогрес” да се яви в градинката и е чакал от 07.55 ч. до 9.00 ч, но никой не е отишъл да му възложи работа. Разпитаните по негово искане свидетелки А. К. – социален работник и Л. К. – служител в Дирекция „Социални дейности и жилищна политика” на О. В. са дали показания, че не им е известен случай, в който получаващо социална помощ лице да е искало да работи, а Общинското предприятие „Управление и реализация на национални програми и проекти” да е отказало да предостави работа. К. Г. не е изпълнил задължението по чл. 12, ал. 1 от ППЗСП да участва в организирани от общинската администрация програми за не по-малко от 5 дни месечно през м. май 2008 г., което съставлява фактическа предпоставка от хипотезиса на чл. 12, ал. 2 от ППЗСП за прекратяване на месечната социална помощ. Оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд – Варна е постановил правилно решение. Посоченото касационно основание за отмяна не е налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 998 от 10.06.2009 г., постановено по адм. дело № 2964 / 2008 г. на Административен съд – Варна. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. Р.П.