Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби на "Клаас 2006" ООД, гр. С., подадени чрез упълномощен адв. Н. Б.. Първата касационна жалба е против решение № 2604 от 30.05.2011г., постановено от Административен съд София - град, ІІ отделение, 24 състав, по адм. д. № 7407/2010г. в ЧАСТТА за разноските. Касаторът изразява несъгласие с присъдените му разноски в размер на 2050лв. и твърди, че те представляват адвокатско възнаграждение, което е намалено без основание. Втората касационна жалба е подадена от същия касатор срещу решение № 3748 от 26.07.2011г., постановено по адм. д. № 7407/2010г. Възражението на касационния жалбоподател е, че съдът е следвало да реши правния спор по същество, а не да връща преписката на административния орган за ново произнасяне. Развива твърдение, че на ДФ "Земеделие" не е предоставена свободна преценка относно решението дали да се изплати финансова помощ, а е в режим на обвързана компетентност, поради което съдът е следвало да задължи ответния орган да изплати на "Клаас 2006" ООД дължимата субсидия за кампания 2007г. в размер на 191485,48 лв. М. В. административен съд да отмени двете обжалвани решения като неправилни и претендира присъждане на направените разноски в настоящата инстанция. Ответникът -

Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция не изразява становище по касационните жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби, защото съдът правилно е уважил направеното искане на основание чл.78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК и е констатирал прекомерно завишаване на адвокатското възнаграждение. Предмет на спора пред първоинстанционния съд е изцяло от компетентността и преценката на административния орган, поради което правилно е установено приложното поле на чл.173, ал.2, предложение първо от АПК.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби на "Клаас 2006" ООД

за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба против

решение № 2604 от 30.05.2011г. е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С оспорената част от обжалваното решение Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати на "Клаас 2006" ООД

, гр. С., представлявано от Г. В. С., сумата в размер на 2050 лв., представляваща разноски по делото. За да достигне до този резултат Административният съд София - град е приел, че от процесуалния представител на дружеството - жалбоподател е релевирано искане за присъждане на направените по делото съдебни разноски, представляващи сумата на платена държавна такса и изплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. С оглед направено възражение за прекомерност на последното, първоинстанционният съд е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерен, съобразно действителната правна и фактическа сложност по делото. В резултат на това размерът на възнаграждението е намален на 2000лв. и заедно с 50 лв. - внесена държавна такса, общият размер на присъдените разноски възлиза на 2050 лв.

Според настоящия съдебен състав оспорената част от съдебното решение е правилна и при постановяването й не са осъществени нарушения, изискващи отмяната й. Това е така, защото прилагането на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК

е обусловено от две кумулативно формулирани от законодателя предпоставки: 1/ фактическа и правна сложност на съответния правен казус; 2/ своевременно искане за присъждане на разноски в по–нисък размер. В конкретната хипотеза са налице и двете условия за намаляване размера на договореното и внесено адвокатско възнаграждение, защото той е несъобразен със степента на правна и фактическа сложност на предмета на спора. В случая съдът се е произнесъл само относно валидността на оспорения административен акт - уведомително писмо, което е неподписано и неподпечатано, като го е обявил за нищожен индивидуален административен акт. Предвид на това първоинстанционният съд правилно е редуцирал размера на адвокатското възнаграждение, като е съобразил и правнорелевантното обстоятелство, че процесуалният представител на Държавен фонд „Земеделие” при даване ход на делото по същество е направил своевременно възражение за прекомерност на възнаграждението по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. Неоснователно е позоваването от касатора на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото предметът на процесния спор не включва определен оценяем интерес - съдът се е произнесъл само относно действителността на оспореното уведомително писмо за извършено плащане, а не досежно дължимостта на претендираната финансова субсиция и в какъв размер е основателно подаденото общо заявление за единно плащане за финансово подпомагане. По отношение касационната жалба на "Клаас 2006" ООД срещу

решение № 3748 от 26.07.2011г., постановено по адм. д. № 7407/2010г.

, Върховният административен съд, четвърто отделние, счита също за НЕОСНОВАТЕЛНА. Посоченото решение е постановено в производство по допълване на съдебно решение по реда на чл. 176 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че след като с решение № 2604 от 30.05.2011г.

е обявил за нищожно уведомително писмо за извършено плащане, той е следвало да изпрати преписката на компетентния административен орган - изпълнителния директор на ДФ"Земеделие". В конкретния случай първоинстанционния съд няма как да даде задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон, защото по делото не е обсъждана съобразността на процесния административен акт с приложимите материалноправни норми. Ето защо административният съд правилно е установил, че първо следва да се издаде валиден и действителен административен акт от компетентния за това орган и едва след това този нов акт да бъде предмет на проверка относно неговата законосъобразност. В мотивите на обжалваното решение точно е преценено приложното поле на чл.173, ал.2 във връзка с чл.172, ал.2 от АПК и е постановено изпращане административната преписка на ДФ"Земеделие" със задължителни указания за издаване на акт при спазване на задължителните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК - новият акт да е издаден от компетентен орган и да носи подпис и означаване длъжността на издателя.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваните съдебни решения не страдат от релевираните в касационните жалби пороци, което налага отхвърлянето им.

С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на направените по делото разноски в касационната инстанция се оставя без уважение.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 2604 от 30.05.2011г., постановено от Административен съд София - град, ІІ отделение, 24 състав, по адм. д. № 7407/2010г. в обжалваната част за разноските.

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 3748 от 26.07.2011г., постановено от Административен съд София - град, ІІ отделение, 24 състав, по адм. д. № 7407/2010г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Р. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Г./п/ Т. П.

Д.Г.