Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по касационна жалба от Ръководителя на управляващия и договарящ орган /УО/ на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“ /ОПИК/ чрез гл. експерт юрист Б.П срещу решение № 46/05.04.2019 г. по адм. дело № 15/2019 г. на Административен съд - Търговище, с което е отменено Решение № РД-16-1573/21.12.2018 г. на Главния директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на УО „ Иновации и конкурентоспособност“ за определяне на финансова корекция в размер от 5 % от поисканите за възстановяване разходи по засегнатия договор № BG16RFOP002-2.001-0009CO1 Su-01 от 05.12.2016 г. с изпълнител „Мила флор“ ЕООД с адресат „Импала“ ООД с ЕИК 125515991.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното съдебно решение, като необосновано и неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила. Изтъква се съдът неправилно се е позовал на Ръководството за изпълнение на договори за безвъзмездна финансова помощ по ОПИК /Ръководството/ и намерението на бенефициента. Съдът е приел Ръководството за задължително, но без да изтъкне мотиви за това. Според касатора са налице неясноти и вътрешни противоречия в самите мотиви на решението, които затрудняват страната в подготвянето на защитата й и следва да се приравнят на пълна липса на мотиви на съдебния акт. Оспорва се изводът на съда, че не са налице всички елементи на фактическия състава на „нередност“ в частност вреда за общия бюджет на Европейския съюз, като излага мотиви за обратното. Иска жалбата да бъда уважена изцяло и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът е редовно призован за съдебното заседание не се явава и не се представлява.
Ответната страна – „Импала“ ЕООД, редовно призована, се представлява от адв.. З с пълномощно на л. 31 от делото. Счита касационната жалба за неоснователна. Поддържа представен писмен отговор по жалбата, в който се обосновава правилност на съдебното решение, иска последното да бъде оставено в сила. Не претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Обосновава правилност на решението, предвид че ИСУН автоматично определя 00:00 ч. за краен час за подаване на офертите, като след настъпването му, самата система недопуска кандидатите в съответното приложение. В случая кандидатът е попълнил необходимите документите и те са приети от ИСУН, поради което не е налице нарушение на правилата на ЗОП и съответно нередност. Предлага на съда оспореното решение да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в законоопределения срок на 23.04.2019 г. по пощата, при връчено съобщение за решението на 15.04.2019 г. от лице с правен интерес от оспорването, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че между страните е сключен договор № BG16RFOP002-2.001-0009CO1 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект: „Повишаване на производителността на „Импала“ ООД. Във връзка с изпълнението на проекта, дружеството е публикувало в ИСУН 2020 публична покана по реда на ПМС № 160/2016 г. за избор на изпълнител за доставка на дълготрайни материални активи - „доставка на високопроизводително технологично оборудване за производства на мебели“ В публичната покана е посочен срок за подаване на офертите 00:00 часа на 17.09.2016 г. Подадена е една оферта от „Мила флор“ ЕООД на 17.09.2016 г. в 14:03 ч. Офертата е отговаряла на поставените, финансово-икономически и технически, изисквания на възложителя, поради което с кандидата е сключен договор за изпълнение на поръчката.
При извършен системен одит за правилното функциониране на системите за управление и контрол на УО на ОПИК е констатирано, че при публичната покана, описана по-горе, е избран изпълнител, който не отговаря на изискванията, поставени от възложителя, тъй като е подал офертата си повече от 14 часа след определения краен срок за това, но въпреки това е била разгледана и с кандидата е сключен договор в нарушение на чл. 8, ал.3,т. 1 от ПМС № 160/01.07.2016 г. „Импала“ ООД е информирана на констатираното нарушение и започването на процедура по определяне на финансова корекция по ЗУСЕСИФ, като на дружеството е осигурена възможност да подаде възражение и доказателства. Възражение е депозирано в срок, като е обосновано, че срокът е спазен и не е налице нередност, поради което не следва да бъде определяна финансова корекция. Ответникът е приел възражението за неоснователно и е издал спорното решение за определяне на финансова корекция за извършено нарушение на чл. 8, ал.3, т. 1 от ПМС № 160/01.07.2016 г, квалифицирано като нередност по т. 13 от Наредба за посочване на нередностите, представляващи основания за налагане на финансови корекции и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с ПМС № 57/28.03.2017 г. /Наредбата/.
Решаващият съд е приел така издаденото решение за определяне на финансова корекция за незаконосъобразно и го е отменил с решаващият мотив, че не са налице всички елементи от фактическия състав за „нередност“ съгласно чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 г., а именно: „вреда за общия бюджет на Съюза“. Посочил е още, че не е налице и фактическо основание за определяне на корекция, тъй като не е налице нарушение на чл. 8, ал.3, т. 1 от ПМС № 160/01.07.2016 г, а развилото се производство по публичната покана е било осъществено според дадените указания в Ръководство за изпълнение на договорите за безвъзмездна финансова помощ по ОП „Иновации и конкурентоспособност“. Решението е правилно като краен правен резултат.
Касаторът е направил възражение, че Ръководството няма задължителен характер за страните в административното производство, не е нормативен акт и не следва да се използва като доказателство или в аргументация на съда.
Възражението е неоснователно. С. О условия към финансираните от ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чл.1, т. 1.5, §5 „ Всички указания, давани от УО във връзка с изпълнението на договорите за безвъзмездна финансова помощ са задължителни за бенефициентите“. Ръководството се явява именно такова задължително указание, което е прието от УО с цел да се улеснят бенефициентите, като се описват процедурите, които трябва да бъдат приложени от тях, за да се осигури ефективно управление на договора за безвъзмездна финансова помощ, според посоченото в самото него. С. Р. обвързва страните в административното производство. Това е така не само, защото е предвидено в посочените Общи условия към финансираните договори, но и като конкретно проявление на основен принцип на административния процес, заложен в чл. 13 от АПК – „Административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установените практики при упражняване на своята оперативна самостоятелстност по прилагане на закона и постигане на целите му.“ Ръководството определя именно това, какво УО ще приеме ефективно техническо и финансово изпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ. Относно крайния срок за подаване на офертите, Ръководството сочи: „крайният час за подаване на офертите във всички случай следва да бъде 00:00 часа на съответната определена дата, тъй като системата ИСУН 2020 автоматично определя този час за край на подаване на офертите“, допълнително е предвидено условие „да се предвидят не по-малко от 7 дни, считано от датата следваща датата на публикуване на публичната покана…“. От събраните от първостепенния съд доказателства се установява безспорно, че именно тези указания е изпълнил възложителя, като е определил в публичната покана, срок за подаване на офертите 00:00 часа на 17.09.2016 г. Той е определил само крайната дата – 17.09.2016 г., а крайният час е определен автоматично от системата ИСУН 2020 г. Публичната покана е публикувана на 09.09.2016 г. и съгласно условието крайният срок за подаване на офертите да не е по-малко от 7 дни, считано от датата следваща датата на публикуване на публичната поканата, то дружеството възложител е определило 17. 09. 2016 г. като първият възможен краен ден за приемане на оферти с разбирането, че това е полунощ на 17.09 срещу 18.09.2016 г. Разбирането на дружеството-възложител е правилна. Ако се приеме за вярна логиката на УО, че крайният срок е изтекъл в полунощ на 16.09. срещу 17.09. 2016 г., то няма да е изпълнено условието за достатъчен срок за подаване на офертите. Възложителят не е можел да посочи като краен срок 16.09.2019 г., тъй като тогава ИСУН ще определи 00:00 часа на този ден за краен срок и оферти, които биха били поучавани и допустими, според тълкуването на УО, са тези подадени до 23:59 ч на 15.09. 2016 г., а това биха били само шест дни от публикуването на публичната покана.
Следователно датата, при която са задоволен и двете изисквания – за не по-малко от 7 дни за подаване на оферти, считано от датата следваща датата на публикуване на публичната покана и автоматично определяния краен час за подаване на офертите от системата ИСУН 2020 е именно 17. 09.2016 г. като допустимите оферти са всички подадени до полунощ на 17.09. срещу 18.09. 2016 г.
Решаващият съд е стихнал до сходен извод, който е правилен и съответен на закона и неговата цел – да осигури разумен срок за подаване на оферти на възможно най-много кандидати.
Подадената оферта от „Мила флор“ ЕООД е единствена за обособена позиция 1 от Публичната покана. Същата е регистрирана от системата ИСУН, като последната не позволява да се попълнят формулярите след настъпване на крайния срок. Последното потвърждава извода, че крайният срок за подаване на офертите е полунощ на 17.09. срещу 18.09. 2016 г. и следователно офертата правилно е приета за подадена в срок и отговаряща на всички условия на публичната покана, определени от възложителя.
Предвид посоченото, неправилно е прието от УО, че е допуснато нарушение на чл.8, ал.3, т.1 от ПМС № 160/16 г., липсва и нередност по т. 13 от Приложение № 1 към Наредба за посочване на нередностите, представляващи основания за извършване на финансови корекции.
По останалите възражения от касационната жалба, настоящият състав счита, че същите са неоснователни.
Доколкото е правилен изводът на решаващия съд за липса на нарушение на чл.8, ал.3, т.1 от ПМС № 160/16 г и съответно нередност, то не се налага да бъдат излагани мотиви относно наличието на вреда за бюджета на ЕС, такава следва да се обоснове само при констатирано нарушението на Правото на Европейския съюз и свързаното с него национално право за обществените поръчки.
Неоснователно е възражението за липса на мотиви на съда и тяхната противоречивост. Мотивите са достатъчно последователни и конкретни, като ясно обективират волята на съда, че не е налице нередност и следователно решението за определяне на финансова корекция е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, което е и сторено с диапозитива на решението.
При липсата на пороците, сочени като касационни основания, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 46 от 05.04.2019 г. по адм. д. № 15/2019 г. на Административен съд Търговище. Решението е окончателно.