Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител юрисконсулт Абилов, против решение № 25/06.03.2019 г. по адм. дело № 414/2018 г. на Административен съд - Шумен, в частта му, с която, по жалбата на "Строителство и строителни машини" ЕООД, гр. В., обл. Шумен, е отменено като незаконосъобразно, уведомително писмо изх. № 02-270-2600/4185/12.11.2018г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014 г.- 2020 за кампания 2016, издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, в частта му, с която е извършено прихващане на сумата в размер на 3936.13 лв. при съответно възлагане на направените по делото разноски. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът - "Строителство и строителни машини" ЕООД, не взима становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:
Производството пред Административен съд - Шумен е образувано по жалбата на "Строителство и строителни машини" ЕООД против Уведомително писмо изх.№ 02-270-2600/4185/12.11.2018г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ.
За прецизност на изложението следва да се посочи, че със същото решение на Административен съд - Шумен е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу процесното уведомителното писмо в частта, с която е оторизирана субсидия в размер на 3 936.13 лв. поради липса на правен интерес от обжалване на акта в тази му част. В посочената част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът е установил правлно фактическата обстановка по спора, която в обобщени мотиви е следната: "Строителство и строителни машини" ЕООД, е подало заявление за подпомагане 2016 № 2705071689978, с искане за подпомагане по различни схеми и мерки, между които и по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014- 2020, със заявени парцели. След извършени проверки по реда на чл.37 от ЗПЗП и предоставени данни от контролиращи лица във връзка с чл.49 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014- 2020, по това заявление е издадено оспореното по делото Уведомително писмо. С него дружеството е уведомено за размера на оторизираната субсидия по горепосоченото заявление за кампания 2016г. в размер на 3 936.13 лв., като всички заявени площи за участие са одобрени, т. е. няма установени наддекларирани и санкционирани площи. В уведомителното писмо е посочено, че неразделна част от него са Таблица № 1- оторизирани суми в лева, и Таблица № 2- извършени плащания в лева. От посоченото в Таблица № 1 е видно, че заявлението е изцяло удовлетворено. В Таблица № 2 по направление "Биологично растениевъдство" е отразено: "оторизирана сума- 3936.13 лв. и прихваната сума- 3936.13 лв. П. Т № 2 е посочено, че колона прихваната сума отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.
При тези данни съдът е приел, че уведомителното писмо в частта му, с която е прихваната сумата от 3936.13 лева, е издадено при липса на законоустановените реквизити. В резултат на така установеното е счел, че липсват и материалноправните предпоставки за издаване на акта в оспорената част и последната е отменена като незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно.
Правилни са изводите на съда за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви за извършеното прихващане. Видно от съдържанието на акта, липсва каквато и да е конкретика, позволяваща на жалбоподателя към момента на съобщаване на акта да се запознае с позицията на органа относно установените предпоставки, наложили прихващането на дължимите суми. В Таблица 2 от акта в колона „Прихваната сума“ действително е посочена сумата от 3 936.13 лева, но нито под таблицата, нито в акта като цяло е посочено въз основа на коя правна норма е извършено прихващането и какво е нейното фактическо основание. Посочено е само, че прихванатата сума отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които има влязъл в сила АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, но по делото не са представени никакви доказателства. Съгласно чл. 58 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, държавите-членки приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза и по-специално възстановяват неправомерните плащания с лихви и завеждат съдебни дела за целта, според случая. Или за да бъде извършено прихващане е необходимо освен наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, но и да има неуредени задължения на бенефициера, които при те да са установени в съответствие с националното законодателство.
В случая за прихванатата сума от 3 936.13 лева не може да се приеме, че представлява неуредено задължение на "Строителство и строителни машини" ЕООД, установено в съответствие с националното законодателство. За да бъде изпълнено това изискване на приложимото европейско законодателство е необходимо сумата да е изискуема, в противен случай няма неуредено задължение. Необходимо е и сумата да е установена по основание и размер / в този смисъл са и Решение № 14 812/04.11.2019г. по адм. д. № 15 522/18г., Решение № 15 819/ 20.11.2019г. по адм. д. № 3252/19г. на Четвърто отделение на ВАС/.
В тази връзка следва да се подчертае изрично следното: В съответствие с данните по делото съдът е констатирал, че по силата на предходни Уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане съответно по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007- 2013г. за кампания 2015г. по отношение на жалбоподателя са наложени санкции за бъдещ период /образувани са и съответно адм. д. № 299/18г., адм. д. № 286/18г. и адм. д. № 197/18г., всичките по описа на АС - Шумен/, но правлно е съобразил, че никъде в оспореното писмо не е направено позоваване или препращане към този предходен акт, за да може да се приеме, че е налице фактическо основание, оправдаващо вида и размера на прихващането, посочено в таблица № 2. Все в тази връзка обосновано е счел, че дори и да се приеме, че сумата е прихваната с оглед наложени санкции за бъдещ период по предходните уведомителни писма, административният орган не е изчакал стабилизирането на тези актове, а е пристъпил направо към удържане на суми с оспореното уведомително писмо. Както бе посочено и по - горе, и трите уведомителни писма са оспорени пред Административен съд - Шумен и към момента на извършеното прихващане не са били влезли в сила - обстоятелство, установено от извършената служебна проверка от съдебния състав. Изложеното е още един аргумент в подкрепа на обосновано възприетата теза от решаващия съд, че не са налице доказателства, че извършеното прихващане не е с вземане на ДФ "Земеделие", което да е установено по основание и размер с влязъл в сила административен акт.
По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25/06.03.2019 г. по адм. дело № 414/2018 г. на Административен съд - Шумен в обжалваната му част. Решението е окончателно.