1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1032

ГР. С., 26.09.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.09.11 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. И.

И. П.

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №379/11 г.,

Намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен /ОС/ по гр. д. №1126/10 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част на решението касаторът като ответник по иска е осъден да заплати на ищеца В. Г. още 3 000 лв. над също толкова, присъдени от първата инстанция и необжалвани сега – или общо 6000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в престъпление, за което лицето е оправдано – чл.2, т.2 от ЗОДОВ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1и 2 от ГПК – намира, че материалноправният въпрос за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на осн. чл.52 от ЗЗД и процесуалният – за установяване на релевантните за спора обстоятелства, след обсъждане на всички доказателства по делото, са решени в противоречие със задължителна – ТР №3/04 г., т.11, и трайна практика на ВКС.

Сочените основания за допускане на обжалването не са налице: Съгл. ППВС №4/68 г. справедливостта по чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се обосновава с конкретните обстоятелства на случая – характер на увреждането, изражение на вредите и обстоятелствата на настъпването и понасянето им. Тях съдът следва...