Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ:П. Ж. К. С. при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. Т. докладваното от председателяБ. Ц. по адм. дело № 4496/2021 Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ - София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, представен от юрисконсулт Д. А., срещу решение № 1592/15.03.2021г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 8802/2020 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-С512-0459717/04.06.2020г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Според него съдът неправилно е приел за порок на формата на индивидуалния административен акт посочването като правно основание на неотносимата разпоредба на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, макар в мотивите на акта да има позоваване и относими разпоредби на Наредбата и на ЗДДС. Изразява убеждение, че заповедта съдържа мотиви за избора на срока на осъществяваната с нея административна принуда. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу ЗПАМ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация „Промаркет“ ООД не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред АССГ заповед по отношение на „Промаркет“ ООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него обект магазин в гр. София, бул. „Ломски шосе“ № 68 за срок от 10 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращите в обекта 4 бр. ЕКАФП за извършено на 04.04.2020 г. в 19:26:58 ч. плащане чрез ПОС терминал на сумата 39.11 лева. В представените четири броя разпечатки от контролни ленти на електронен носител /КЛЕН/ от устройствата в обекта не било регистрирано извършеното плащане. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка на 25.05.2020 г. и съпоставка на представени от проверяваното лице на 30.05.2020 г. справка – извлечение за извършени плащания чрез ПОС терминал и разпечатки от КЛЕН от 04.04.2020 г. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, като в мотивите на заповедта е възпроизведено съдържанието и на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18. Изборът на срок на мерките е мотивиран с обстоятелствата, че издаването на ФКБ е нормативно установено задължение и всякога засяга фиска; начинът на организиране и водене на дейността, местонахождението на обекта и степента на обществена опасност на деянието; възможността за извършване на ново нарушение; вида на вредата. С първоинстанционното решение е отменена ЗПАМ.

Административният съд не е обсъждал предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за налагане на ПАМ, а е квалифицирал като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като било посочено „несъставомерно нарушение“. ПАМ били наложени за нарушение по чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18, а било описано нарушение по чл. 3, ал. 1 от нея. Обсъден е изборът на срок на мерките от администрацията и е прието, че в тази част административният акт е мотивиран.

Първоинстанционният съдебен акт е правилен по резултата си.

Част от мотивите на решението са оксиморонни. Такова е съчетанието „несъставомерно нарушение“. Съставомерно или не е деянието, макар тези понятия да са неотносими към предпоставките за налагане на ПАМ. За да има нарушение съответното деяние следва да е съставомерно. Деянието и нарушението не са елементи от пораждащия административната /а не и административнонаказателната/ отговорност на адресата на ПАМ фактически състав. Посочването на грешно правно основание в мотивите на административния акт е порок на формата му /вж. чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 2 АПК/, който не е сачостоятелно основание за отмяната му.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС „запечатване на обект“ е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

В случая актът не съдържа твърдение за извършени продажби на стоки или услуги в стопанисвания от адресата му търговски обект. В мотивите на акта се сочи времето на проверката, но не и моментът на продажбата, а само този на плащането. В съответствие с чл. 25, ал. 4 от Наредбата /ред. ДВ бр. 75 от 2019 г./ лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон за конкретната продажба едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента.

Пропускът да се посочи като част от фактическите основания за издаване на акта извършена от търговеца продажба/доставка засяга законосъобразността му /вж. чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 АПК/. Така този правно релевантен факт остава извън предмета на доказване – вж. чл. 8, ал. 2 и чл. 153 ГПК.

Правилното по резултата си решение следва да бъде оставено в сила. Касационният съдебен състав не дължи отговор на доводите на касатора за срока на ПАМ, тъй като изводите на първостепенния съд го ползват, а и са без значение за изхода на делото.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1592/15.03.2021г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 8802/2020 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Бисер Цветков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Петя Желева

/п/ Камелия Стоянова