Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на десети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. Д. ЧЛЕНОВЕ:Е. К. СЛАВИНА ВЛАДОВА

при секретар И. В. И. и с участието

на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от председателяИ. Д. по адм. дело № 4526/2021

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на главния архитект на О. В. Т. и на „Им Инвест“ ЕООД против решение № 325 от 23.11.2020 г., постановено по адм. д. № 215/2019 г. по описа на Административен съд гр. В. Т.

Касаторът главният архитект на О. В. Т. навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касаторът „Им Инвест“ ЕООД навежда доводи за недопустимост на съдебното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му.

Ответникът В. Х., в писмено становище, оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Останалите ответници не изразяват становище по касационните жалби.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. В. Т. отменя разрешение за строеж № 21/06.02.2019 г. на главния архитект на О. В. Т. за „Промяна предназначението на магазин в игрална зала за хазартни игри“ в УПИ ІІІ, кв. 3 по плана на гр. В. Т.

За да постанови този резултат съдът приема, че в случая не е налице хипотезата на чл. 185, ал. 1, т. 7 ЗУТ, поради което е приложима разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ, изискваща решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, като безспорно по делото е, че решение на общото събрание на собствениците и съгласие на собствениците, непосредствени съседи на обекта липсва. Същевременно съдът приема, че в случая е приложим чл. 38, ал. 5 ЗУТ, но по делото не е установено наличие на кумулативното изискване да липсва наднормено шумово и друго замърсяване. Приема, че е приложим § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 4/27.12.2006 г. за ограничаване на вредния шум чрез шумоизолиране на сградите при тяхното проектиране и за правилата и нормите при изпълнението на строежите по отношение на шума, излъчван по време на строителството вр. чл. 3, ал. 1, като в случая не са спазени чл. 37 и 38 от наредбата. Съдът приема, че не е спазен и чл. 38, ал. 9 ЗУТ. По тези съображения е направен извод за материална незаконосъобразност на оспореното решение за строеж. Обжалваното решение е допустимо.

Законосъобразни са изводите на съда, че жалбите срещу разрешението за строеж са подадени в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване административен акт. Съдът се позовава на събраните по делото доказателства, а именно уведомления до жалбоподателите за издаденото разрешение за строеж и правилно приема, че жалбите са подадени до РДНСК в законоустановения срок по реда на отменения чл. 216, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 ЗУТ, но в сила към датата на депозиране на жалбите, като до влизане в сила на ЗИД ЗУТ – ДВ бр. 25/2019 г. не е налице произнасяне от началника на РДНСК - В. Т. Съгласно § 44 ПЗР ЗИД ЗУТ подадените по реда на отменения чл. 216 жалби и протести, по които до влизането в сила на този закон няма произнасяне от органа по чл. 216, ал. 2, се изпращат служебно по компетентност на съответния административен съд. Следователно съдът, в обхвата на неговата компетентност, се произнася по подадени в срок жалби срещу административен акт подлежащ на съдебен контрол.

Доводите в касационната жалба на „Им Инвест“ ЕООД, че за жалбоподателите не е налице правен интерес от оспорването, тъй като същите не са сред кръга на лицата, посочени в чл. 149, ал. 2 ЗУТ, са неоснователни. Разрешението за строеж се отнася до обект в хипотезата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, при което фактът дали са налице кумулативните изисквания на изр. първо на цитираната норма или следва да се спазят условията на чл. 185, ал. 2 и 3 ЗУТ т. е. да е необходимо съгласие на собствениците на сграда в режим на етажна собственост е и въпрос по съществото на спора, при което след изясняване на делото от фактическа страна, следва да се извърши преценка дали жалбоподателите са заинтересувани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 4 ЗУТ. В случая от събраните по делото доказателства първоинстанционният съд установява, че е налице хипотезата на чл. 38, ал. 5, изр. 2 ЗУТ, поради което жалбоподателите са заинтересувани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 4 вр. чл. 38, ал. 5 ЗУТ. Ето защо като се произнася по съществото на спора Административен съд В. Т. постановява допустим съдебен акт.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

Основният спорен въпрос по делото, касаещ законосъобразността на оспореното разрешение за строеж е свързан с приложимост на разпоредбата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, съгласно която самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 ЗУТ и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ, т. е. необходимо е решение на общото събрание и изрично писмено съгласие на непосредствените съседи. От изложеното се налага извода, че за преустройство и промяна на предназначението на нежилищен обект по облекчения режим (без съгласие на собствениците в етажната собственост) следва да са налице и то при условията на кумулативност двете, визирани в чл. 38, ал. 5 ЗУТ изисквания.

Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че по делото не е установено, че с преустройството и промяна на предназначението не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Тези факти не са установени нито с приложената административна преписка, нито със заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи. В тежест на административният орган и лицето, за което административният акт е благоприятен е да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му – чл. 170, ал. 1 АПК, като доказателствената тежест е указана на страните с постановеното определение от 11.06.2019 г.(л. 229). Видно от обяснителната записка на инвестиционния проект по част архитектурна е, че е констатирано, че с промяна на предназначението на обекта не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване, като с оглед дейността си игралната зала се оборудва с климатик, компютър и електронни игрални автомати за хазартни игри, чиито нива на експлоатация на шум са по-малки от допустимите стойности. В случая не са посочени нивата на шума и допустимите стойности. Такива не са посочени и в останалите части на инвестиционни проект. При тези данни в заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице арх. Ц. В., само се констатира, че дейността на игралната зала за хазартни игри не допуска и не предвижда наднормено шумово или друго замърсяване, с извод от одобрените инвестиционни проекти. Следователно в административното производство и по делото не е установено, че шумовото замърсяване е съобразено с нормите на Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, за да се избегне наднорменото шумово замърсяване и да не се пречи на живущите над игралната зала, т. е. в документацията към проекта и разрешението за строеж не се обосновава липсата на второто изискване за недопускане на наднормено шумово и друго замърсяване. Това е достатъчно основание за незаконосъобразност на процесното разрешение за строеж и одобрените проекти, които също са предмет на съдебния контрол за законосъобразност, предвид изричната норма на чл. 148, ал. 8 ЗУТ - одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж, т. е. преценката за законосъобразност на издадено разрешение за строеж се прави относно всички негови части, включително всички части на одобрения инвестиционен проект, които пък са неразделна част от разрешението за строеж. Законосъобразен е и изводът на съда, че в случая е нарушен и чл. 38, ал. 9 ЗУТ. Правилно съдът приема, че от събраните по делото доказателства не е установено, че за магазина са били реално отредени определени или определяеми паркоместа, които са необходими и за преустроения обект, за да се приеме, че е налице изискването на цитираната норма. При положение, че наличните места за паркиране са 125 при необходими 165 бр. следва по несъмнен начин да се установи, че магазинът, предмет на преустройство е разполагал реално с 3 бр. паркоместа, които са необходими и за игралната зала, за да се направи извод, че е спазено изискването на чл. 38, ал. 9 ЗУТ. Доказателства в тази насока по делото не са ангажирани.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е допустимо и правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, както и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди О. В. Т. да заплати на В. Х. сумата 700 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 325 от 23.11.2020 г., постановено по адм. д. № 215/2019 г. по описа на Административен съд гр. В. Т.

ОСЪЖДА О. В. Т. да заплати на В. Х., ЕГН [ЕГН] сумата 700 лв.(седемстотин лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Илияна Дойчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Емилия Кабурова

/п/ Славина Владова