Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. Д. ЧЛЕНОВЕ:Е. К. С. В. при секретар С. П. и с участието на прокурора Ивайло Медаровизслуша докладваното от председателяИ. Д. по адм. дело № 4536/2021

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационен протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас против решение № 401 от 15.03.2021 г., постановено по адм. д. № 1278/2020 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му.

Ответникът – главният архитект на О. Н. в писмено становище, оспорва касационния протест. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – „Венид“ ЕООД, чрез процесуалния си представител оспорва касационния протест. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационния протест.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационния протест за процесуално допустим, а разгледан по същество за неоснователен, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отхвърля протеста на прокурор в Окръжна прокуратура Бургас за прогласяване на нищожност на разрешение за строеж № 318/05.12.2019 г. , издадено от главния архитект на О. Н. на „Венид“ ЕООД за строителство на комплекс „Венид еко вилидж“ – жилищни сгради и хотел, етапно строителство, първи етап- 36 бр. къщи, подетап къща 3.4 със застроена площ 60,10 кв. м. и РЗП – 150,50 кв. м., находяща се в ПИ с идентификатор 11538.15.156 по КК на гр. С. В. местност „Касада“.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспореното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие с материалния закон, като не са допуснати нарушения, обосноваващи неговата нищожност, поради което прави извод за неоснователност на протеста.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

Правилно съдът приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган.

В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона Административен съд гр. Бургас приема, че оспореното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган, съобразно чл. 148, ал. 2 ЗУТ, а именно главният архитект на общината. Законосъобразни са и изводите на съда, че административният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът приема, че нормата на чл. 149, ал. 6 ЗУТ е приложима за издадените разрешения за строеж и е свързана с тяхното оповестяване, поради което нейното неспазване не обосновава неговата нищожност.

Относно нарушенията на материалния закон правилно съдът приема, че твърденията в протеста са в три насоки, а именно нарушаване на екологичното законодателство – ЗООС и ЗБР, изразяващи се в липса на произнасяне с влязъл в сила акт на директора на РИОСВ – Бургас по чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ в процедура, регламентира на в ЗООС, ЗБР и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони; несъответствие на издаденото разрешение за строеж с предвижданията на ПУП – ПЗ за имота и актът е издаден при наличие на предходни влезли в сила разрешения за строеж, които не са изгубили правно действие.

Настоящият състав, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2, изцяло споделя изложените подробни съображения от първоинстанционния съд, че по отношение на инвестиционното предложение на „Венид“ ЕООД за строителство на „Венид еко вилидж“ е следвало да се извърши преценка за необходимостта от извършване на ОВОС, съобразно чл. 93 ЗООС вр. чл. 31, ал. 4 ЗБР, което в случая не е сторено. Правилно съдът приема, че липсата на преценка, респективно оценка за съвместимост не обосновава нищожност на строителните книжа. Съгласно чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ ((в приложимата редакция ДВ, бр. 82/2012 г., в сила 26.11.2012 г.) инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след представяне на влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон, и съответствие наинвестиционния проект с условията в тези актове. Нарушаването на изискването на тази норма е основание одобрените и съгласувани строителни книжа да бъдат отменени като незаконосъобразни, но не и като нищожни, като в тази насока е и константната практика на Върховния административен съд, част от която е цитирана в обжалваното решение.

Законосъобразен е изводът на съда, че основният критерий, определящ валидността и законосъобразността на инвестиционните проекти и разрешенията за строеж, е тяхното съответствие с предвижданията на ПУП. Противоречието с предвижданията на ПУП на одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж е основание за незаконосъобразност на строителните книжа, като само в случаите на констатирани съществени отклонения, които водят до нетърпимост в правния мир на разрешеното строителство, са налице основания за прогласяване нищожност на строителните книжа. Съгласно приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, правилно кредитирана от съда, процесното разрешение за строеж и одобрения към него инвестиционен проект е в съответствие с предвижданията на действащия за недвижимия имот ПУП – ПЗ, одобрен със заповед № 7/18.01.2012 г. на кмета на община Несебър. За процесното разрешение за строеж е издадена виза № 254/22.10.2019 г. на главния архитект на община Несебър за „проучване и проектиране на жилищни сгради и хотел“. С визата и разрешението за строеж е допуснато проектиране, съответно разрешено строителство, съобразено с показателите на застрояване, определени с действащия ПУП-ПЗ за имота, в това число с допустимата максимална височина, която е до 15 м., съгласно плана. Обстоятелството, че инвеститорът е предпочел по-малка височина – 10 м., е негово право, което не е в нарушение на нормативните изисквания и не обоснова извод за промяна на характера на застрояването.

Неоснователно е възражението на касатора, че с процесното разрешение за строеж се преуреждат въпроси, които вече са били регламентирани в други влезли в сила разрешения за строеж с № 481, № 482 и № 483 от 27.11.2014 г., които не са изгубили своето правно действие. Както правилно е приел първоинстанционният съд, процесното разрешение за строеж е издадено за обекти, различни от обектите, предмет на предходно издадените през 2014 г. разрешения за строеж. Новата концепция на инвеститора е наложила и изработване на нов инвестиционен проект и издаване на ново разрешение за строеж, вместо изменение на одобрения проект по реда на чл. 154 от ЗУТ, възможност на която се позовава касатора.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства за заплащането им следва да се осъди Окръжна прокуратура Бургас да заплати на „Венид“ ЕООД сумата, 700 лв. представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Претенцията за разноски на главния архитект на О. Н. е неоснователно, тъй като по делото не са приложени доказателства такива да са направени.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 401 от 15.03.2021 г., постановено по адм. д. № 1278/2020 г. по описа на Административен съд гр. Бургас.

ОСЪЖДА Окръжна прокуратура Бургас да заплати на „Венид“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата 700 лв. (седемстотин лева), представляваща направени по делото разноски в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Илияна Дойчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Емилия Кабурова

/п/ Славина Владова