О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№489
ГР. София, 17 юни 2019 г.
Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.05.19 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1210/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. В., А. В. и В. В., чрез адв. Ф. срещу въззивното решение на Окръжен съд Ловеч по гр. д. №435/18 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Е. М. срещу касаторите иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е признато за установено, че ищецът М. не дължи на ответниците В. вземане за главница в размер на 15 833 лв. по изп. лист №100/23.07.08 г. и образуваното въз основа на него изп. дело №20174310400327 на ДСИ при РС Ловеч.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставят като значим за спора, но и за точното прилагане на закона поради липса на съдебна практика, следния правен въпрос: При невъзможност да се предприемат реални изпълнителни действия повече от пет последователни години поради липсата на секвестируеми имуществени права / имущество, вземания и др./ на длъжника, които да водят до прекъсване на погасителната давност по отношение на вземането и запазване висящността на изпълнителното производство, следва ли да се приеме, че същото се е погасило по давност?
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че за разлика от исковия процес висящността на изпълнителното производство се поддържа от...