Производството е във фазата на втора касация.

Образувано е по касационна жалба на Л.И от [населено място], чрез процесуален представител адв. Н.А срещу Решение № 5241 от 30.07.2019 г. по адм. дело № 3182/2019 г. по описа на Административен съд – София – град, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № Р-22221016009351-091-001/07.09.2017г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, в частта, в която е потвърден с решение № 1894 от 01.12.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и при необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в конкретния случай правилата при формиране на данъчната основа за 2012 г. са нарушени при издаване на процесния РА, тъй като ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 от ДОПК, което не се потвърждава от събраните по делото доказателства. Относно установеното превишение на разходите над приходите за 2010 г. счита, че неправилно и в противоречие с доказателствата по делото е обоснован извод за наличието на обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Отправя оплакване, че от съдържанието на решението не се установява въз основа на кои доказателства почиват мотивите му за потвърждаване на атакувания ревизионен акт. Твърди, че липсва връзка между наличните по делото записи на заповед и разписки, като излага възражения, че за същите не се представят оригинали. Прави възражение относно присъдените в първоинстанционното производство разноски на ответната страна. Счита, че при присъждането на разноските съдът е следвало да приложи правилото на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора,...