Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Б.Д от [населено място], подадена чрез пълномощника му адв.. Ц, срещу решение № 334/18.07.2019 г. на Административен съд (АС) –В. Т, постановено по адм. д. № 229/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против оспорената част от решение № РЗМ-5800-662/32-371294/19.12.2018 г. на началника на М. С, потвърдено в същата тази част с решение № Р-281/32-71698/12.03.2019 г. на директора на Агенция „Митници“, а именно относно определените лихви за периода 14.10.2013 г. – 14.03.2018 г. в размер на 3 667.93 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради наличието на отменителните касационни основания, изброени в чл. 209, т. 3 от АПК. С доводи за материалната му незаконосъобразност, изразяваща се в неправилно приложение на чл. 171, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ДОПК, както и за допуснато съществено процесуално нарушение поради необсъждане на твърденията в жалбата за нищожност на оспорения акт, поради липсата на времева компетентност, се претендира неговата отмяна и присъждане на направените разноски за двете съдебни производства.

Ответникът по касационната жалба - директор на Териториална дирекция "Югозападна" при А. М, правоприемник на началника на М. С - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. С и моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размера на адвокатското такова.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – В. Т е било решение № РЗМ-5800-662/32-371294/19.12.2018 г. на началника на М. С, в оспорената му част, потвърдена с решение № Р-281/32-71698/12.03.2019 г. на директора на Агенция „Митници“, а именно относно определените лихви за периода 14.10.2013 г. – 14.03.2018 г. в размер на 3 667.93 лв. Решението на началника на М. С се обжалва единствено и само с довода за изтекла погасителна давност.

Във връзка с установяването на размера на задълженията на Б.Д е издадено най-напред решение № 9600-0374/27.07.2010 г. на началника на М. С, отменено от директора на Агенция „Митници“ с решение № 1030/12.11.2010 г., с което преписката е върната на компетентния орган. Второто решение на началника на М. С - № 9600-0647/19.11.2010 г. също е отменено с решение № 38/02.02.2011 г. на директора на Агенция „Митници“ и преписката отново е върната. Издадено е ново решение - № 9600-0058/15.02.2011 г. от началника на М.С.П по административното и съдебно обжалване на този акт е приключило с постановяването на решение № 2785/13.03.2015 г. по адм. дело № 4296/2014 г. на Върховния административен съд /ВАС/, VІІІ отд. С посоченото решение ВАС е отменил решение № 8388 от 30.12.2013 г. по адм. дело № 1375/2013 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, като вместо него е постановил следното: отменил е решение № 9600-0058 от 15.02.2011 г., издадено от началника на М. С, потвърдено с решение № 315 от 05.05.2011 г. на директора на А. М, в частта относно определената митническа стойност, съответно в частта му относно определено мито и ДДС и е върнал преписката за издаване на нов индивидуален административен акт от началника на М. С, а акцизът е установен като дължим в размер на 1 628,49 лв. В изпълнение на съдебното решение от началника на М. С е издадено решение № РЗМ-5800-30/32-37195 от 10.02.2016 г., Същото е отменено и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с решение № 6931/21.11.2017г. по адм. дело № 9251/2017 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение № 5045/18.04.2018 г. по адм. дело № 1544/2018 г. на ВАС, ІІ отд.

Във всички изброени по-горе административни и съдебни актове, приложени по адм. д. № 229/2019 г. по описа на Великотърновския административен съд, е прието, че спорът между страните е само относно размера на митническата стойност и съответно определените въз основа на нея размери на задълженията за мито и ДДС, както и относно дължимостта и размера на акциза. Фактическата обстановка не е била спорна и тя правилно е възприета и от Великотърновския административен съд в мотивите на неговото решение. На 12.01.2008 г. на територията на страната е въведен от жалбоподателя през ГКПП Калотина лек автомобил марка „Subaru“, модел „Tribeca“ 3.0. с рег. № BORKATA USA, собственост на Florida Inter Plex INK USA със статут на необщностна стока за частно ползване. С акта на въвеждане на митническата територия той е бил поставен под митнически режим временен внос с пълно освобождаване от вносни сборове за срок от шест месеца, като този режим не е приключен до крайната дата 12.07.2008 г. с даване на ново митническо направление. Тъй като не е спазен режимът на временния внос, на основание чл.204, пар.1, б."а" от Регламент (ЕС) № 2913/92 вр. чл.144, пар.1 от Регламент (ЕС) № 2913/92, чл. 19, ал. 2 вр. чл. 2, т. 5 (отм., в сила от 1.01.2010 г.) от ЗАДС и чл. 54 от ЗДДС е възникнало митническо задължение за мито, ДДС и акциз. Дължимостта на тези митнически задължения и техните размери са установени с влязлото в сила решение № 2785 от 13.03.2015 г. на ВАС, VІІІ отд. по адм. д. № 4296/2014 г. за акциза и влязлото в сила решение на началника на М. С № РЗМ-5800-662/32-371294/19.12.2018 г. В административната преписка не е налице декларация, подадена от Б.Д на 12.01.2008 г. при въвеждането на автомобила на територията на страната през ГКПП Калотина, и не са налице данни за оформен внос на посочената дата. При влизането си през ГКПП К. Д се е легитимирал с пълномощно от собственика, даващо му право да управлява автомобила. При така установените факти напълно неоснователно е твърдението на касатора, че процесните митническите задължения и лихвите за тях са станали изискуеми с подаването на декларация на 18.12.2007 г., позовавайки се на митнически манифест № 2383 от 18.12.2007 г., подаден в Митническо управление – Свищов, тъй като по делото не са налице данни на посочената дата да е разрешен митнически режим за лекия автомобил.

При така установените факти правилно е приел административният съд, че оспореното решение е издадено от компетентен орган чл. 101, пар. 1 вр. чл. от 87, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 19, ал. 1 ЗМ.Нтелен е доводът на касатора, че съдът не е обсъдил „времевата компетентност“ на административния орган. Правилно съдът е посочил в мотивите на своето решение, че преклузивният срок, регламентиран в чл. 109, ал. 1 ДОПК, не намира приложение при установяване на митнически задължения, а само за установяването на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски в производства по този кодекс, независимо от това, че вземанията за мита и акцизи, както и за данъци и лихвите върху тях са публични държавни вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 ДОПК и по отношение на тях са приложими чл. 171 и чл. 172 ДОПК относно давността. Правилно също така съдът е приел, че единственото времево ограничение е срокът по чл. 221, пар. 3 от Регламент 2913/1992 г. на Съвета за приемане на Митнически кодекс на общността отм. , определен като давностен в решенията на СЕС, и именно поради това приложим в случая. Според чл. 221, пар. 3, изречение първо от отменения регламент уведомяването на длъжника не може да бъде извършено след изтичането на тригодишен срок от датата на възникване на митническото задължение. В случая митническото задължение е възникнало на 13.07.2008 г. на основание чл. 204, пар. 1, б. „а“ от Регламент № 2913/1992 г. /отм./ с изтичането на шестмесечния срок, за който е разрешен режимът „временен внос с пълно освобождаване от вносни сборове“. Длъжникът е уведомен за митническите задължения, установени с решение № 9600-0374/27.07.2010 г. на началника на М. С, на 03.10.2010 г. и по този начин тригодишният срок е спазен.

Правилно съдът е определил момента, от който главниците и лихвата стават изискуеми и дължими, а именно след изтичането на дадения 10-дневен срок от връчването на решението, т. е. на 13.10.2010 г. В този смисъл е и решението на СЕС от 31 март 2011 г. по дело С-546/09. Споровете относно размера на главниците не променят този извод, поради което са неоснователни доводите на касатора, че лихва не се дължи за времето, през което вземанията за мито, акциз и ДДС не са били ликвидни, т. е. определени по размер с влезли в сила административни или съдебни актове /решение № 2785/13.03.2015 г. по адм. дело № 4296/2014 г. на ВАС, VІІІ отд. по отношение на акциза и решение № РЗМ-5800-662/32-371294/19.12.2018 г. на началника на М. С по отношение на митото и ДДС/.

С оглед изложеното правилен е и изводът на съда, че давностните срокове по чл. 171, ал. 1 и ал. 2 ДОПК по отношение на лихвите не са изтекли. Същите започват да текат от 01.01.2011 г., съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК. Десетгодишният давностен срок изтича на 01.01.2021 г. по правилото за броене на сроковете, регламентирано в чл. 22, ал. 3 ДОПК. В този смисъл се е произнесъл и ВАС, ІІ отд. в постановеното от него решение № 5045 от 18.04.2018 г. по адм. д. № 1544/2018 г. По отношение на петгодишния давностен срок правилно също така е прието, че на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 ДОПК през времето, през което административните актове, определящи задълженията, са обжалвани, давността е спряла и поради това този срок към 19.12.2018 г. не е изтекъл, нито към 14.10.2013 г., нито към 14.03.2018 г. /датата на плащането на главниците/. Съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане. Ако актът бъде отменен, давността не се смята за прекъсната. Тъй като актовете са били отменяни, съдът не е приел, че давността е прекъсната, а че е спряла. Разпоредбата на чл. 172, ал. 2 ДОПК относно отмяната на актовете и прекъсването на давността не може да се приложи и по отношение на спирането на давността в какъвто смисъл е искането на касатора. Подобно тълкуване е изключително разширително и несъответно на точния смисъл на нормата и целта на закона. Поради това, неоснователно се твърди от жалбоподателя, че с отмяната на актовете давността не е спряла да тече и е изтекла.

По така изложените съображения касационната инстанция намира касационната жалба за неоснователна, а оспореното първоинстанционно решение като правилно постановено в съответствие с приложимите материално правни норми и без да е допуснато от съда твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение, поради което следва да бъде оставено в сила.

Радноски: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на ответника се присъжда на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК и във връзка с ТР № 3 ОТ 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСК НА ВАС, според което в случая се прилага субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Последната изисква размерът на присъденото възнаграждение да не надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ), съответно по реда на Наредба за заплащането на правната помощ, а за процесуално представителство по административни дела възнаграждението по чл. 24 от същата е в размер от 100 лв. до 200 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 334/18.07.2019 г. на Административен съд – В. Т, постановено по адм. д. № 229/2019 г.

ОСЪЖДА Б.Д, ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица] да заплати на Агенция „Митници“ – София, Териториална дирекция "Югозападна"+ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/. Решението не подлежи на обжалване.