Образувано е по касационна жалба на И.Д от [населено място], чрез адв. Т.Р против решение № 269/18.07.2019 г. на Административен съд – С. З, постановено по адм. дело № 135/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 26/06/3/0/01311/2/01/04/01 от 15.01.2019 г. издаден от директора на Областна дирекция на ДФ Земеделие – Хасково.
Решението се обжалва като неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на съда относно материалната компетентност на органа, издал оспорения акт, по съображения за липса на законово основание изпълнителният директор на ДФ Земеделие да делегира правомощия за финансова корекция по мерките и подмерките, посочени в чл. 9б, т.2 ЗПЗП. Поддържа и доводи, че съдът не е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 АПК и не се е произнесъл по възраженията на жалбоподателя за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които отново подробно изброява.
По приложението на материалния закон счита, че оспореният акт е незаконосъобразен, предвид предприетите действия по изпълнение на договора, поведението на административния орган и установеното от агротехническата експертиза изпълнение на бизнес плана.
Искането е за отмяна на решението, отмяна на АУПДВ и връщане на делото като преписка на директора на ОД на ДФ Земеделие – Хасково за произнасяне по заявката за второ плащане. Претендира разноски.
Ответникът – директор на Областна дирекция на ДФ Земеделие – Хасково, чрез ст. юрк. Д.П оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното:
Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 26/06/3/0/01311/2/01/04/01 от 15.01.2019 г. издаден от директора на Областна дирекция (ОД) на ДФ „Земеделие“ – Хасково, с който е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор № 26/06/3/0/01311 от 22.01.2018 г., договорът е прекратен на основание чл. 9, ал.1, т.2 и т.4 от същия, чл. 37, ал.1, т.2 и т. 3 от Наредба 10 от 10.06.2016 г. и чл. 24, ал. 2, т. 4 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лева, представляващо пълният размер на полученото първо плащане по договор № 26/06/3/0/01311 от 22.01.2018 г. ведно със законната лихва върху тази сума от 11.06.2018 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспореният акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон.
Относно компетентността на органа, съдът е изложил подробни мотиви, въз основа на които е обосновал извод, че директорът на ОД на ДФ Земеделие – Хасково разполага с материална компетентност в условията на делегация съгласно заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие и е издал акта в съответствие с териториалната му компетентност. Приел е, че оспореният АУПДВ е в писмена форма и е подробно мотивиран.
В мотивите си съдът е посочил, че актът е издаден въз основа на данните, установени при проверките, извършени след подаване на заявката за второ плащане. Оспорващият е присъствал на проверката на място на 11.06.2018 г. от експерти от отдел „РТИ“ – Хасково, имал е възможност и е възразил срещу констатациите. Извършените корекции в т. 4 и т. 5б от доклада за проверка на място, според съда, не представляват съществено нарушение, тъй като не са засегнали фактическите констатации относно броя живи насаждения. Приел е, че административното производство по издаване на АУПДВ е образувано с уведомление по чл. 26, ал.1 АПК, връчено на жалбоподателя на 24.08.2018 г. И.Д е упражнил правото си на възражения, които са обсъдени в оспорения акт.
По материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че е издаден в съответствие с чл. 37, ал.1, т.2 и т. 3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. От фактическа страна е установил, че по договор № 26/06/3/0/01311 от 22.01.2018 г. жалбоподателят е поел задължения за постигане на специфични цели, сред които увеличаване икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро, измерен с Стандартен производствен обем - СПО (при първоначален размер от 7 245.01 евро) и увеличаване обработваемата площ с минимум 20 % спрямо датата на кандидатстване в това число на площта със засетите/засадените култури. Като специфичен резултат се е задължил за създаването на нови трайни насаждения – най-малко 2 дка. В таблица 8 към договора е посочено, че увеличението на СПО ще е посредством увеличение на обработваемите площи с 3 дка, върху които ще създаде трайни насаждения от сливи. В таблица 12 е предвидено за стопанската 2017/2018 г. отглеждане на 13 дка трайни насаждения от сливи. В таблица 15 е предвиден икономически размер на стопанството 18 421 лева за стопанската 2017/2018. Съгласно чл. 6, ал.1 от договора ползвателят се е задължил да изпълни бизнес плана в периода от сключване на договора до 15.04.2018 г.
При тези обстоятелствата съдът е приел, че изпълнението на бизнес плана в срок до 15.04.2018 г. изисква увеличение на икономическия размер на стопанството в СПО към тази дата и увеличаване насажденията от сливи от 10 дка на 13 дка. На 02.04.2018 г. при подаване на заявката за второ плащане ползвателят е декларирал изпълнение на бизнес плана в срок. Според съда не се доказва към датата, посочена като крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана да е постигнат ръст на икономическия размер на стопанството. На 11.06.2018 г. при проверка на място е установено, че 286 броя дръвчета от общо засадените 666 броя, са изсъхнали. Живи са 380 броя дръвчета, което е под 70 % от всички насаждения. Този извод е потвърден и от заключението на съдебно – икономическата експертиза. Обстоятелството, че ползвателят е извършил презасаждане на изсъхналите дръвчета през есента на 2018 г., според съда, не опровергава неизпълнението на бизнес плана към крайната дата за проверка изпълнението му – 15.04.2018 г.
С тези мотиви съдът е обосновал краен извод, че е налице хипотезата на чл. 37, ал.1, т.2 и т. 3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., при която ползвателят дължи връщане на полученото по чл. 10, т.1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ в размер на 19 558 лева и оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Решението е неправилно постановено.
Съдът на основание чл. 146, т.1 АПК правилно е преценил, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган. Възраженията в касационната жалба за липса на материална компетентност на директора на ОД на ДФ Земеделие – Хасково за издаване на АУПДВ, са неоснователни. Съгласно чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП (ред. ДВ бр. 2/2018 г.) изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция разполага с предоставена от закона възможност да делегира правомощията си произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. По силата на чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 (ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и разполага с възможност да делегира тези правомощия на директорите на областните дирекция на фонда. С § 5 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) е предвидено обратно действие на посочените правни норми – по отношение на актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон, какъвто е и оспореният АУПДВ.
В случая актът е издаден от директора на ОД на ДФ Земеделие – Хасково, в рамките на правомощията делегирани му със заповед № 03-РД/286/01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ – РА и съобразно териториалната си компетентност по чл. 42 от Устройствения правилник на ДФЗ във връзка с чл.11а, ал. 3 ЗПЗП с оглед местонахождението на земеделското стопанство в с. Х., общ. Тополовград, обл. Хасково, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Доводите на касатора, че издаденият акт по същество обективира финансова корекция по смисъла на ЗУСЕСИФ, са в противоречие с фактите по делото и с § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г), според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая се касае за производство по Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020 („Наредба № 10 от 10.06.2016 г.“), която е издадена и влязла в сила преди ЗИДЗПЗП (ДВ бр. 2/2018).
При правилна преценка относно валидността на акта, съдът, в нарушение на чл. 168, ал.1 АПК не е извършил пълна проверка за неговата законосъобразност, на основанията по чл. 146, т.2 - т.5 от същия кодекс.
В конкретния случай АУПДВ обективира две волеизявления на административния орган:
по т.I се отказва изцяло одобрената финансова помощ по договор № 26/06/3/0/01311 от 22.01.2018 г. и се прекратява договора, на основание чл. 9, ал.1, т.2 и т. 4 от същия и чл. 37, ал.1, т.2 и т. 3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г.;
по т.II. се определя задължение, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лева, представляващо пълния размер на полученото първо плащане по договор № 26/06/3/0/01311 от 22.01.2018 г. ведно със законната лихва върху тази сума от 11.06.2018 г.
Актът е обжалван изцяло от И.Д.П постановяване на обжалваното решение съдът не е проверил законосъобразността на отказа по т.I. Преценката си за законосъобразност на оспорения АУПДВ е ограничил само по отношение на определеното за възстановяване публично държавно вземане по т.II. В случая обективираният в АУПДВ отказ на одобрената финансова помощ изцяло и прекратяване на договора по т.I, е в противоречие с изложените от административния орган фактически и правни основания за издаване на акта.
По делото не е спорно и от доказателствата е установено, че финансовата помощ в общ размер на 29 337 лева е одобрена със заповед за одобрение на заявление за подпомагане № 03-260- РД/10 от 17. 01.2018 г. на директора на ОД на ДФ Земеделие – Хасково, която е влязла в сила. Въз основа на заповедта е сключен и договор № 26/06/3/0/01311 от 22.01.2018 г. Оспореният АУПДВ е издаден във връзка със заявка от 02.04.2018 г. на И.Д за второ плащане по договора.
Посочените в оспорения акт правни основания за издаването му са по чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба №10 от 10.06.2016 г. Тези норми предвиждат, че ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл.10, т.2 и дължи връщане на полученото по чл.10, т.1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато бизнес планът не е изпълнен коректно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ и не е постигнал увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на период за проверка на неговото изпълнение и/или увеличаване на обработваемата площ, в т. ч. на засетите/засадените култури в стопанството, с най-малко 20 на сто от площта спрямо датата на кандидатстване и/или увеличаване броя на отглежданите животни (всеки вид) с най-малко 20 на сто спрямо животните към момента на кандидатстване. Другото правно основание за издаване на акта е по чл. 9, ал.1 т.2 и т. 4 от договора, които предвиждат, че при същите условия като тези по чл. 37, ал.1, т.2 и т. 3 от Наредбата, Фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане и Ползвателят няма право на второ плащане.
Като фактически основания органът е посочил некоректно изпълнение на бизнес плана и че не е постигнато увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер най-малко с 2000 евро, най – късно до посочената в договора крайна дата на период на проверка неговото изпълнение, основани на констатации при проверка на място на 11.06.2018 г. за засети общо 666 бр. дръвчета в имот № 044067, с. Х., общ. Тополовград, обл. Хасково, от които 286 бр. - изсъхнали, а 380 бр. - живи т. е. под 70 % от растенията в площта са живи. Вследствие на това приетата като допустима площ на стопанството е определена като „0“ ха и равняващият й се СПО е „0“ евро.
Така посочените фактически и правни основания в мотивите на АУПДВ се отнасят до липсата на основания за получаване на второ плащане и не кореспондират с разпоредителната част на акта по т.I за отказ на одобрената финансова помощ изцяло и прекратяване на договора за финансово подпомагане. При подадена заявка за второ плащане, съгласно в чл. 35, ал.1, т.3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., Разплащателна агенция разполага с две възможности - да одобри или мотивирано да откаже изплащането на финансовата помощ след извършен анализ за установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план. В случая административният орган е изложил мотиви за отказ на второ плащане по заявката от 02.04.2018 г., но вместо това е разпоредил отказ на одобрената помощ изцяло и прекратяване на договора на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 – поради виновно неизпълнение от страна на ползвателя на нормативно или договорно задължение. В АУПДВ липсват каквито и да било факти и обстоятелства, че констатираното изсъхване на дръвчета се дължи на виновно поведение на жалбоподателя И.Д.
С оглед на изложеното АУПДВ в частта по т.I е незаконосъобразен на основание чл. 146, т.2 и т. 4 АПК, поради липса на мотиви, които да обосноват отказ на одобрената помощ изцяло и прекратяване на договора на посоченото правно основание и поради нарушение на материалния закон – чл. 35, ал.1, т. 3 от Наредба №10 от 10.06.2016 г. От друга страна по силата на чл. 37, ал.1, т.2 и т. 3 от Наредба 10 от 10.06.2016 г. отказът за извършване на второ плащане е кумулативно условие за възникване на задължението за възстановяване на полученото първо плащане. Липсата на такъв отказ, обосновава незаконосъобразност на АУПДВ и в частта по т.II.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна обжалваното съдебно решение. Вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде отменен оспореният АУПДВ и преписката да бъде върната на директора на ОД на ДФ Земеделие – Хасково за ново произнасяне по заявката за второ плащане от 02.04.2018 г. при спазване на чл. 33, ал.1, т.3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. При новото произнасяне административният орган следва да съобрази всички факти и обстоятелства, установени по настоящото дело, както и сочените от ползвателя основания за промяна в срока за изпълнение на бизнес плана и след това да прецени налице ли е коректно изпълнение на бизнес плана и увеличен ли е икономическият размер на стопанството на И.Д.
При този изход на спора, следва да бъде отменено решението и в частта на присъдените в полза на администрацията съдебни разноски. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските, направени пред двете инстанции – 734.70 лева за адвокатска защита и държавна такса в касационното производство и 1 430 лева, за държавна такса, вещо лице и адвокатска защита пред първата инстанция – общо 2 164.70 лева. Възражението на административния орган за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като е съобразено с материалния интерес по делото, близо е до минималния размер на адвокатските възнаграждения и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 269/18.07.2019 г. на Административен съд – С. З, постановено по адм. дело № 135/2019 г. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 26/06/3/0/01311/2/01/04/01 от 15.01.2019 г. издаден от директора на Областна дирекция на ДФ Земеделие – Хасково и
ВРЪЩА преписката на директора на ОД на ДФ земеделие – Хасково за ново произнасяне по заявката за второ плащане на И.Д № 26063001311301 от 02.04.2018 г. по договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 26/06/3/0/01311 от 22.01.2018 г. по подмярка 6.3 „Стартова помощ при развитие на малки земеделски стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фод "Земеделие" да заплати на И.Д от [населено място] съдебни разноски за двете инстанции в общ размер на 2 164.70 лева.
Решението е окончателно.