Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на адв.Л.В, в качеството й на процесуален представител на И.Г, срещу решение № 93 от 14.03.2018 г. по адм. дело № 808 по описа за 2017 г. на административен съд - Враца. С него е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 1015-06-189 от 13.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ-гр. В. относно наложено й дисциплинарно наказание.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорваната заповед. Не се претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ-гр. В. оспорва същата чрез депозирано становище. Не се претендира присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените доводи, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - Враца е била заповед № 1015-06-189 от 13.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ-гр. В., с която на основание чл.97, ал.1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл), във връзка с чл.89, ал.1 и ал.2, т.5, чл.93, ал.1, чл.90, ал.1, т.2 от същия закон, чл.12, ал.1 и ал.2 и чл.13, ал.1, във връзка с чл.22, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), във връзка с чл.19, ал.1 от Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ), (отм.) на И.Г е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Административнонаказващият орган е приел, че тя, в качеството й на началник на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ-гр. В. е участвала в производство по отпускане на пенсия на "свързано" с нея по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПКУИ отм. лице.
При разглеждане на спора, с който е сезиран административният съд, той е приел, след излагане на фактите по него, че оспореният акт е материално законосъобразен, не са нарушени административнопроизводствените правила при издаването му. Съдът е обсъдил подробно и възражението за нищожност на заповедта, като акт издаден в дисциплинарно производство по ред, уреден в ЗДСл, а не в производство по реда на ЗПКУИ.
Основният спорен момент в съдебното производство е бил дали И.Г, в качеството й на началник отдел "Пенсии" е участвала в производството по отпускане на пенсия на "свързано" с нея по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПКУИ лице - Е.П, с който са роднини по сватовство. При обсъждането му е прието от съда, че участието на лицето в производството по отпускане на пенсия на Е.П е безспорно, понеже тя И.Г е подписала искане № 211206-943 от 15.11.2016 г. за издаване на документи, във връзка с подадено заявление за пенсия от него. Освен това съдът е счел, че И.Г освен, че е знаела за това, пряко се е ангажирала в процеса по събиране на документи за определяне на осигурителния му стаж и доход. Последното се изразява в насочването и поставянето на задачи от нейна страна към други длъжностни лица в системата на териториалното поделение. Налице е участие на държавния служител в подготовката на актове с частен интерес, което е осъществено с поставяне на подпис върху искането от 15.11.2016 г. Лицето е следвало да се отведе от производството по отпускане на пенсия на Е.П, а не да извършва действия по разпореждане в служебно качество спрямо останалите, подчинени служители. Дисциплинарната отговорност според съда, не може да бъде преодоляна само поради обстоятелството, че И.Г не е издала разпореждането за отпускане на пенсия. Налице са уредени правила в заповед № Д-3 от 06.01.2009 г. на директора на ТП на НОИ-гр. В., като в т.3 от нея е посочено, че при съмнение за конфликт на интереси лицето, заемащо публична длъжност, е длъжно писмено да заяви пред него съответното обстоятелство, като директорът се произнася с писмен акт.
Първото възражение в касационната жалба е насочено към неправилната преценка, че е спазен срока по чл.94, ал.1 от ЗДСл за налагане на наказанието, както и че заповедта е издадена в изискващата се писмена форма. Същото е неоснователно, понеже двумесечният срок започва да тече от момента, в който проверката по случая е приключила и дисциплинарно наказващият орган е узнал за нарушението с всичките му признаци, което в случая е станало на 29.09.2017 г. датата на постъпване на изпратения доклад в ТП на НОИ - гр. В. за извършената проверка, а заповедта е издадена на 13.11.2017 г. Спазени са и изискванията за форма на оспорената заповед, като тя съдържа и изискващите се реквизити.
Другото възражение относно неизпълнение на задълженията по чл.93, ал.1 от ЗДСл също е неоснователно, понеже по делото се установява, че е дадена възможност на държавния служител и същият е дал обяснения.
Основателно е възражението относно неправилната преценка и формирания извод, че е налице нарушение, което обуславя носенето на дисциплинарна отговорност. Деянието квалифицирано като нарушение се свежда до обстоятелството, че И.Г, като държавен служител и в качеството й на началник отдел "Пенсии" при ТД на НОИ-гр. В. е участвала в производството по отпускане на пения на "свързано" лице. Не е спорен фактът относно длъжностното качество на жалбоподателката, както и наличието на свързаност с Е.П по смисъла на цитираната норма. Спорен е фактът дали подписването на искане за издаване на документи във връзка с подадено вече заявление за отпускане на пенсия представлява участие в административното производство по отпускане на пенсия, след като лицето не е издало крайният акт, финализиращ същото, още повече, че по делото се установява, че е налице нередовност/липса на документи в преписката на искателя. Отстраняването, съответно набавянето им е уредено в Работна инструкция за взаимодействие между конкретно посочени отдели, а от справка № 1029-40-20837/1 от 7.02.2018 г., събрана като доказателство в съдебното производство пред АС - Враца (стр.165), е видно, че в ТП на НОИ действа система АИС Архимед, която автоматично генерира задачи от името на началника на отдела И.Г и се констатира, че в регистрационната карта на лицето (Е.П) не са отбелязани резолюции и задачи, поставени от нея. Така не се установява твърдяното "пряко ангажиране" от страна на И.Г и на нейни подчинени служители по повод отпускането на пенсия на посоченото лице. Знанието за висящо такова административно производство не означава нарушаване на служебните задължения на И.Г, респ. наличие на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.89, ал.1, т.5 от ЗДСл и конкретно на чл.12 от КПСДА. Съгласно последната разпоредба служителят не може да участва при обсъждането, подготовката, вземането и изпълнението на решения, когато той или свързани с него лица по смисъла на § 1 от ДР на ЗДСл са заинтересувани от съответното решение, като тази хипотеза по делото не се доказва. Не са налице и другите посочени в мотивите на заповедта хипотези, уредени в чл.12, ал.2 и чл.13 от цит. Кодекс, още повече, че жалбоподателката е представила решение № РС-162-17-066 от 14.12.2017 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. В същото е прието, че не се установява конфликт на интереси по отношение на И.Г, лице заемащо публична длъжност, във връзка с подписване на искане № 211206-943 от 15.11.2016 г., поради липса на частен интерес неин или на свързано с нея лице по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПУКИ отм. , Това доказателство е следвало да бъде преценявано от административния съд по повод анализиране на правилното приложение от страна на административния орган на чл.19, ал.1 от ЗПУКИ отм. , с оглед на приетото от него нарушение, независимо, че това решение е издадено след процесната заповед. При това положение не се дължи произнасяне по останалите възражения в касационната жалба.
Изложеното обуславя преценка за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени и постанови друго по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед.
При този изход от спора съдебни разноски не се дължат.
Съобразно изложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 93 от 14.03.2018 г. по адм. дело № 808 по описа за 2017 г. на административен съд - Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба на И.Г заповед № 1015-06-189 от 13.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ-гр. В. относно наложено й дисциплинарно наказание "порицание".
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.