Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б.Д от [населено място] подадена чрез адв. Я.Ма срещу решение № 422 от 23.07.2019 год. постановено по адм. дело № 652/2018 год. по описа на Административен съд - Плевен. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се съдът да го отмени и признае станалата на 20.02.2013 год. с Драганов злополука за трудова.

Ответникът - директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Плевен (ТП на НОИ) чрез ст. юрисконсулт Ж.Т с писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Ответникът - Н. В. У "В. Л" гр. В. Т. Ф "Авиационен" гр. Д. М не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административният съд - Плевен е отхвърлил жалбата на Б.Д против решение № 2153 –14-49/04.06.2018 год. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 27/2013 от 12.04.2018 год. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Плевен, с което декларираната злополука с вх. № 27/10.04.2013 год. не се приема за трудова.

За да постанови този резултат съдът е приел, че установените по делото фактически обстоятелства не могат да обусловят извод, че полученото увреждане е вследствие на „трудова“ по смисъла на чл. 55 от КСО злополука. Приел е още, че е било налице травматично увреждане на Б.Д (скъсване на менискуса на лявата колянна става), но то не е настъпило по...