Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Комисия по контрол и професионална етика (ККПЕ) при Български ветеринарен съюз (БВС, Съюза) срещу Решение № 590/15.03.2019 г. на Административен съд (АС) - Пловдив постановено по административно дело № 56/2019 г.

С обжалваното решение е обявено за нищожно Решение № 15, прието с Протокол № 30/16.03.2015г. на Комисията по контрол и професионална етика при Български ветеринарен съюз и Съюза е осъден да заплати разноски по делото.

Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е недопустимо, алтернативно неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че жалбата е допустима, тъй като предмет на оспорване е индивидуален административен акт и че административният акт е нищожен, защото е издаден при липса на правно основание. Излага съображения, че решението е недопустимо, постановено в резултат на производство, неподведомствено на административния съд, а на гражданския и при липса на годен предмет за оспорване по смисъла на чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК във връзка с чл. 159, т. 1 АПК. Сочи, че решението следва да бъде обезсилено, тъй като е постановено спрямо ненадлежна страна – централен орган по смисъла на чл. 7, т. 3 от ЗСОВЛБ (ЗАКОН ЗЗД СЪСЛОВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ВЕТЕРИНАРНИТЕ ЛЕКАРИ В БЪЛГАРИЯ) (ЗСОВЛБ) на БВС, Счита, че юридическото лице е надлежната страна в производството. Сочи и, че жалбата е недопустима като просрочена, тъй като не са налице основания за нищожност и оспорване без срок. Алтернативно в случай, че се приеме, че решението не е недопустимо поддържа, че съдът не е изпълнил задължението си да разпредели доказателствената тежест, след като е приел, че спорът му е подсъден, по реда на чл. 170, ал. 3 АПК, което е довело до неизясняването му от фактическа страна. Не...