Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р.П, против решение № 859 от 16.04.2019 г., постановено по адм. дело № 43/2019 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 1385 от 19.12.2018 г., издадена от кмета на община Р., с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл.107, ал. 1, т. 9 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът - кметът на община Р., в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на Р.П срещу заповед № 1385 от 19.12.2018 г. на кмета на община Р., с която е прекратено служебното й правоотношение като началник отдел "Координация и проекти", с ранг V младши в община Р., считано от 20.12.2018 г. на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 107, ал. 1, т. 9 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ).

За да постанови този резултат, първоинстанционният...