Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.
Образувано е по подадена касационна жалба от Национална агенция за приходите (НАП), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 3388 от 22.05.2018 г., постановено по адм. д. № 14084 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение НАП е осъдена да заплати на „Алтарада“ ЕООД, с ЕИК 824108422 обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 9256,05 лв., от които 9096,05 лв. обезщетение за пропуснати ползи в размер на законната лихва върху запорирана сума в размер на 228973,21 лв. за периода от 24.03.2017 г. до 13.08.2017 г. и обезщетение за претърпяна загуба в размер на 160,00 лв., вследствие на заплатени лихви (годишно 6%) за заем в размер на 17700,00 лв., необходим за допълване на сумата по банковата сметка до сумата на запора, наложен с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С170022-023-0000901 от 14.03.2017 г. на главен публичен изпълнител при Териториална дирекция (ТД) на НАП – София, отменено с Решение № 4482 от 04.07.2017 г., постановено по адм. д. № 3717 по описа на АССГ за 2017 г. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на „Алтарада“ ЕООД разноските по делото и възнаграждението за един адвокат в общ размер на 1045,00 лв.
В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се приетото в решението, че е настъпила вреда, тъй като „Алтарада“ ЕООД не е било в състояние да ползва сумата, възстановена с ревизионния акт от 09.03.2017 г. Сумата била възстановена по сметката на дружеството на 23.03.2017 г., ведно с лихвата до посочената дата. Доколкото паричните средства са били в патримониума на дружеството – ответник по касация, се поддържа становище, че той е имал възможност да оперира със същите като поиска на основание чл. 229 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) разрешение за извършване на неотложни плащания. Изразява се становище, че липсата на всякаква инициатива за използване на паричните средства по банковата сметка изключва наличието на пропуснати ползи, които се дължат на акт на приходната администрация. Аналогични съображения се излагат и по отношение приетото от съда във връзка с взетия заем. Твърди се липсата на причинна връзка между отменения акт и твърдяната вреда. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне изцяло на предявените искови претенции. Претендира се и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Претендира разноски за касационното производство и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалното представителство на ответната страна.
Ответникът „Алтарада“ ЕООД не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание не се представлява. Преди съдебното заседание изразява становище за нейната неоснователност в представени писмени бележки.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор няма, първоинстанционният съд направил извод за допустимост на предявените искове за обезщетение за пропуснати ползи и претърпяна загуба, и ги уважил. Съдът приел, че е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 14.03.2017 г. е отменено като незаконосъобразно по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение. Направил извод, че „Алтарада“ ЕООД е понесло вреди във формата на пропуснати ползи, тъй като поради наложеното обезпечение, дружеството, което осъществява търговска дейност, е било лишено от възможността да ползва собствените си средства. Съдът приел, че минималният, неподлежащ на нарочно доказване размер на пропуснатите ползи е равен на размера на законната лихва за периода на задържане на сумата. Относно размера на претендираната вреда съдът се позовал на изчисления при използването на общодостъпния калкулатор на страницата на НАП. Съобразил ПМС № 426 от 19.12.2014 г., с което годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е определен в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 01.01. на текущата година, плюс 10 процентни пункта. Наред с това, съдът счел за доказана по размер и претърпяната загуба в размер на 160,00 лв., представляваща платената договорна лихва в размер на 160,00 лв. по заем в размер на 17700,00 лв., с която сума приел, че „Алтарада“ ЕООД е било длъжно да „допълни банковата си сметка да размера на наложения запор от 246631,13 лв.“ Доказани, според съда, били както размерът на вредата, така и причинно – следствената връзка между отмененото обезпечение и вредата. Неотносими към правото да бъде обезщетено дружеството по реда на ЗОДОВ за така претендираните вреди, според съда, са възможността за замяна на обезпечителната мярка и възможността да бъде поискано разрешение по чл. 229 ДОПК. Предвид изхода на спора, осъдил НАП да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 1045,00 лв. за сторените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Основателни са касационните оплаквания за постановяването му в нарушение на материалния закон.
Възраженията на касационния жалбоподател срещу възприетото от съда, че са налице всички предпоставки, визирани в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и по - конкретно, че липсва причинна връзка между отменения акт – постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки и вредата са основателни.
Решението е неправилно в частта, с която е уважен предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи в размер на 9096,05 лв. за периода 24.03.2017 г. – 13.08.2017 г. Според твърденията, направени от „Алтарада“ ЕООД в исковата молба, за дружеството са налице пропуснати ползи, съставляващи законната лихва за посочения период върху преведената по сметката му на 24.03.2017 г. от НАП сума от 228973,21 лв. в размер на лихвата по чл. 92, ал. 10 от ЗДДС (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ЗДДС), каквато лихва дружеството би получило от НАП до датата на получаване на възстановения данък. „Алтарада“ ЕООД се позовава на преведената от НАП законна лихва по чл. 92, ал. 10 ЗДДС до 23.03.2017 г. и иска заплащането на такава в размер на 9096,05 лв. върху данъка за възстановяване в размер на 228973,21 лв. за периода от 24.03.2017 г. до 13.08.2017 г. под формата на пропуснати ползи. В уточнителната молба, представена в съдебното заседание пред първоинстанционния съд на 03.04.2018 г., е пояснено, че за исковия период „Алтарада“ ЕООД е претърпяло вреди под формата на пропуснати ползи от възможността да ползва преведените по неговата сметка суми и да получава граждански плодове от нея, като съизмерва размера на вредите със законната лихва от датата, на която сумата е постъпила по сметката на дружеството до датата на вдигане на запора. Твърди се, че пропуснатите ползи били съизмерими със законната лихва, тъй като в случая било реализирано забавено плащане на парична сума, представляваща данъчен кредит, предвид което бил приложим принципът на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (ЗАКОН ЗЗД ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД) и на чл. 92, ал. 10 ЗДДС.
Съгласно чл. 92, ал. 10 ЗДДС, данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство.
В случая цитираната разпоредба е неприложима, доколкото не е налице забава при възстановяване на ДДС. Сумата на ДДС е била преведена по сметката на „Алтарада“ ЕООД на 24.03.2017 г. (което се сочи и в исковата молба), но е било невъзможно оперирането с нея по причина налагането на запора въз основа на отмененото като незаконосъобразно постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Следователно, данъкът е бил възстановен „ефективно“ и не е налице основание за заплащане на лихва на основание чл. 92, ал. 10 ЗДДС, респективно неоснователна е претенцията за заплащането на обезщетение за имуществени вреди като пропуснати ползи в такъв размер за исковия период. Не се претендират, установяват и доказват други имуществени вреди от пропуснати ползи във връзка с така запорираната сума въз основа на отмененото по – късно постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки.
Предвид изложеното, като е приел обратното по въпроса за наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и твърдяната вреда в размер на 9096,05 лв., съставляваща пропусната полза съотносима с размера на лихвата по чл. 92, ал. 10 ЗДДС, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в тази част, което на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК следва да се отмени в същата тази част, а предявеният иск за присъждане на това обезщетение следва да се отхвърли.
Решението е неправилно и в частта, с която е уважен предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, съставляващи претърпяна загуба в размер на 160,00 лв., платени като договорна лихва по договор за заем, сключен между „Алтарада“ ЕООД и физическо лице. Твърдението на дружеството съгласно посоченото в исковата молба е, че сключването на договора за заем е обусловено от нуждата да не се блокира дейността на дружеството и то да може да ползва банковите си сметки и другите активи, като получава и извършва плащания от банковите си сметки. Според изложеното в уточнителната молба дружеството било принудено да допълни сметката си до размера на запора чрез заем, който е внесен в запорираната сметка.
По делото не е доказано, че необходимостта от сключването на договора за заем произтича именно от отменения като незаконосъобразен административен акт. Според приетото от съда сключването на договора за заем е обусловено от „задължението“ на „Алтарада“ ЕООД да обезпечи парична наличност по сметката в банката до размер на наложеното обезпечение. Според настоящия състав сключването на договора и внасянето на сумата по сметката в банката е по решение на дружеството, без действията във връзка с това решение да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото като незаконосъобразно постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки. За дружеството е съществувала възможност да оперира с взетата назаем сума вместо да внася същата по запорираната сметка. В случай, че по сметката са били налице постъпления след налагането на запора, те биха били запорирани само до неговия размер. Със сумите над този размер дружеството би имало възможност да оперира и да ги използва за дейността си. Впрочем, в исковата молба не са въведени обстоятелствата във връзка с развиваната от дружеството дейност в исковия период, необходимостта да ползва банковата си сметка, да получава и извършва плащания, за които запорът да представлява пречка. В допълнение, запорът е наложен единствено върху сметка на дружеството в ТБ „Токуда банк“ АД.
Предвид изложеното, като е приел обратното по въпроса за наличието на пряка и непосредствена причинна връзка, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК следва да се отмени и в тази част, а предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, съставляващи претърпяна загуба в размер на 160,00 лв., платени като договорна лихва по договор за заем, сключен между „Алтарада“ ЕООД и физическо лице следва да се отхвърли.
Предвид това, че с настоящото решение спорът се пререшава по същество, като предявените искове от „Алтарада“ ЕООД се отхвърлят като неоснователни, обжалваното решение следва да се отмени и в частта на присъдените в полза на ответника по касация разноски. Искането му за присъждане на такива следва да се остави без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 3388 от 22.05.2018 г., постановено по адм. д. № 14084 по описа на Административен съд София – град за 2017 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Алтарада“ ЕООД, с ЕИК 824108422 искове срещу Националната агенция за приходите за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, както следва: 1. За сумата от 9096,05 лв. - обезщетение за пропуснати ползи в размер на законната лихва върху запорирана сума от 228973,21 лв. за периода от 24.03.2017 г. до 13.08.2017 г. във връзка с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С170022-023-0000901 от 14.03.2017 г. на главен публичен изпълнител при Териториална дирекция на НАП – София, отменено с Решение № 4482 от 04.07.2017 г., постановено по адм. д. № 3717 по описа на Административен съд София - град за 2017 г. и 2. За обезщетение за претърпяна загуба в размер на 160,00 лв., вследствие на заплатени лихви (годишно 6%) за заем в размер на 17700,00 лв., необходим за допълване на сумата по банковата сметка до сумата на запора, наложен с посоченото по – горе отменено като незаконосъобразно постановление.
О. Б. У. искането на „Алтарада“ ЕООД за присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса и адвокатски възнаграждения. Решението не подлежи на обжалване.