Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София град срещу решение № 913 от 17.02.2016 г., постановено по адм. дело № 9841 по описа за 2015 г. на Административен съд София - град, с което е отменено решение № 1040–21-30 от 01.09.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - София град.

Изложени са доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, чл. 62 и чл. 63 от НМЕ, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответниците А. Й. С. и Р. В. В., и двете от [населено място], са оспорили касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК с правен интерес от оспорването на неблагоприятно за нея съдебно решение.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е решение № 1040 – 21 - 30 от 01.09.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София град и потвърденото с него разпореждане № 2505 от 15.07.2015 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет № 518 от 07.04.2014 г., с което А. Й. С. и Р. В. В. в качеството им на органи на медицинската експертиза са задължени да възстановят сума с общ размер 978.22 лв. (895.48 лв. и 82.74 лв. лихви), представляваща...