Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр. чл.160, ал.6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 2178 от 23.10.2015г. на Административен съд Варна /АСВ/ по адм. дело 534/2015г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 18901165/31.05.2012г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта, потвърдена с Решение № 618/24.09.2012г. на директор дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. при ЦУ на НАП /ОДОП/, с която са определени задължения по ЗКПО, както следва: за 2006г. корпоративен данък до сумата от 98 326.98 лв. и лихва за забава - 62 519.45 лв.; за 2007г. корпоративен данък до сумата от 77 883.96 лв. и лихва 38 305.27 лв. В останалата част, за размера над посочените суми РА е отменен и решението в тази част е влязло в сила.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е необосновано и неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът поддържа, че сделките между него и панамското дружество [фирма]

са реално съществуващи, не са забранени от закона и не прикриват друга сделка между същите страни. Твърди, че дружествата от Чехия и Словения са продавали стоките на панамското дружество, което от своя страна ги е продавало на ревизираното лице. Счита, че дори да е налице свързаност между двете дружества, това не е автоматично основание за увеличаване на финансовия резултат, а за проверка дали сделките са сключени по пазарни цени, при сравнение с неконтролирани сделки. Евентуално касаторът моли решението да бъде отменено в частта за лихвите за забава, начислени за периода от 28.12.2009г. /изготвяне на РД/ до 14.05.2012г. /връчване на РД/, като твърди, че това забавяне е изцяло по вина на приходната администрация. По...