Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК, във връзка с чл. 129, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма]

, Р. К, подадена чрез процесуален представител адвокат К. К против Решение № 4084/12.06.2015 г., постановено по административно дело № 8548/2014 г. по описана Административен съд – София град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1154159/06.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с Решение № 1256/17.07.2014 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” гр. С.. Подадени са и частни жалби против Определение от 14.05.2015 г. и Определение от 12.06.2015 г., постановени по делото.

В касационната жалба се съдържат доводи за недопустимост и неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди се, че решението на първоинстанционния е недопустимо, тъй като наличието на правен интерес от оспорването на АПВ зависи от изхода на правния спор по административно дело № 8302/2014 г. по описа на АССГ, поради което производството по настоящото дело е следвало да бъде спряно. Според касатора допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосноваността на решението се изразяват в изключването от съда на годни писмени доказателства като тези, представени от трето неучастващо в спора лице, и извършени неверни фактически установявания, които не съответстват на доказателствата. Оспорва се изводът на съда, че чрез посочване във фактурата на грешен идентификационен номер на получателя се създава възможност за подаване на искане за възстановяване на ДДС и реалното възстановяване на данък на две различни лица. Твърди се, че съдът не е съобразил нормите на чл. 2 и чл. 3 от Наредба Н...