Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК, във връзка с чл. 144 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК :[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], кв. [жк]

, [улица], представлявано от управителя С. А. Д. против Решение № 1950/25.11.2016 г., постановено по административно дело № 1374/2016 г. по описана Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължение № П – 02002016015192 – 135 – 001 от 12.03.2016 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с Решение № 65/25.05.2016 г. на Директора на ТД на НАП гр. Б..

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че оспореният акт е нищожен, тъй като при издаването му е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 106 и чл. 108 ДОПК, тъй като обстоятелството дали е налице преотстъпване на корпоративен данък е следвало да бъде установено с ревизионен акт. На следващо място се излагат доводи за незаконосъобразност на акта, тъй като съдът неправилно е разтълкувал и приложил нормата на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Според касационния жалбоподател, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения са само тези, по които е изтекъл срокът за доброволно плащане и са налице действия за образуване на производство по принудително изпълнение. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение, след което да се отмени акта за установяване на задължения.

На проведеното по делото открито съдебно заседание, представители на касационния жалбоподател и на ответника, не се явяват.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като...