Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тридесети септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:П. Г. ЧЛЕНОВЕ:Л. П. . КИРОВ при секретар С. М. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от съдиятаЮ. К. по адм. дело № 4608/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Шопов транс ООД - град Севлиево, насочена срещу Решение № 217/ 12.01.2021 г. по административно дело № 220/ 2020 г. на Административен съд – Габрово (АС Габрово).

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на съдебното решение, поради съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на доказателствата, довели до нарушение на материалния закон и необоснованост– касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Посочва се, че неговият обект извършва двойно заплащане на дължимите такси, които се събират от АПИ, защото за този вид обекти, които са в регулационния план на града не се заплащат „такси за специално ползване на АПИ“. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да се осъди администрацията на МС да заплати изцяло претендираните обезщетения.

Ответникът - Администрацията на Министерски съвет на Р. Б. в писмен отговор, подаден чрез ст. юрисконсулт Б. Х., оспорва касационната жалба, като недопустима и моли за нейното отхвърляне. Счита, че решението на АС Гарово е законосъобразно и правилно и следва да бъде оставено в сила.

[фирма] във възражение, срещу подадения писмен отговор от Администрация на Министерски съвет на Р. Б. счита, че решението на АС Габрово е незаконно и иска неговата отмяна.

Ответникът - Администрацията на Министерски съвет на Р. Б. в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Ангелов поддържа подаденият писмен отговор и оспорва жалбата. Моли да не се уважава, подадената касационна жалба, тъй като в нея не са посочени основанията по чл. 209 АПК, за да се налага отмяна на първоинстанционното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че липсата на първите два елемента от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ изключва и третия, а именно, причинна връзка между вредите и отменения акт, поради което правилно предявеният иск е отхвърлен от решаващия съд.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, изходяща от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решаващият съд е бил сезиран с иск на Шопов транс ООД за обезщетение за вреди, срещу Администрацията на Министерски съвет на Р. Б. София, като се претендира обезвреда на претърпени от дружеството - ищец имуществени вреди.

С обжалвания съдебен акт Административен съд - Габрово е ОТХВЪРЛИЛ, иска на Шопов транс ООД, срещу Администрацията на Министерски съвет на Р. Б. София, бул. „К. А. Д. № 1, за заплащане на обезщетение на имуществени вреди в размер на 3.418,67 лева, представляващи заплатени такси по чл. 22, ал. 1, т. 2 и т. 12 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“ /отм./; 127, 24 лева обезщетение за забава за времето от 6.03.2020г. до 17.07.2020г., присъждане на законна лихва върху главницата, считано от завеждане на молбата до пълното изплащане на задължението, както и на разноските, направени от ищеца по водене на съдебното производство. Освен това е ОСЪДИЛ „Шопов транс ООД да заплати на Администрацията на Министерски съвет на Р. Б. гр. София, бул. „К. А. Д. № 1 сумата 100 /сто/ лева разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решаващият съд е посочил, че несъмнено е налице първата от изброените предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 2 в частта: „Както т. 1 с допълнителна дейност търговия в приемната сграда на бензиностанцията или газстанцията“– за път II клас – 2250 лв., и чл. 22, ал. 1, т. 12 в частта: „Единичен обект без бензиностанция или газстанция от 50 до 200 кв. м, включително търговска площ“ – за път II клас – 1200 лв.“, от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“ са отменени по съдебен ред с Решение № 10932 от 18.09.2018г. по адм. дело № 3256/ 2017г., на ВАС, влязло в сила на 20.08.2019г., като същото е обнародвано в ДВ, бр. 66 от 20.08.2019г. , съобразно чл. 194 АПК.

Според решаващият съд не са налице останалите две предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Изложил е доводи, че задължението за плащане на такси следва от чл.18, ал.2 от Закона за пътищата, според която физическите и юридическите лица заплащат такси за специалното ползване на пътищата, освен когато в международен договор, по който Р. Б. е страна, е предвидено друго. Не е налице международен договор, който да дерогира така посоченото и възникнало след издаденото разрешение за ползване, задължение на дружеството - ищец.

Счел е, че с получаването на посоченото разрешение за специално ползване, по силата на цитираната законова новела на Закона за пътищата, за „Шопов транс“ ООД е възникнало задължението да заплаща такса. С отмяната на посочените две разпоредби от Тарифата за дружеството не е било отпаднало задължението да заплаща такса за времето, през което то е получавало предоставената му услуга, изразяваща се в специално ползване на републикански път.

Акцентирал е на това, че във всички случаи, когато юридическо или физическо лице е получило предоставена му услуга, то дължи плащането на овъзмездяващата я такса.

Посочил е, че в настоящия случай, за дружеството - ищец не са възникнали вреди, като резултат от отмените разпоредби на Тарифата. Дружеството е заплатило такса за това, че е ползвало предоставената му услуга за ІV тримесечие на 2018г., и за І, ІІ, ІІІ на 2019г. до 20.08.2019г., за периода от отмяната на текстовете от Тарифата до приемането на нова такава не е заплащало такси, а за последните дни на ІV тримесечие на 2019г. е заплатило такса основана на новоприетата Тарифа.

Приел е, че се налага извода, че не са налице втората и третата кумулативно необходими предпоставки по ЗОДОВ за да бъде уважен предявения иск. По тези съображения искът като неоснователен и недоказан е бил отхвърлен. Претенцията на ответната администрация за присъждане на разноски е била уважена в размер, равен на минималния по чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира постановеното решение за правилно.

Съдебният акт е постановен от законен състав, с необходимото съдържание и в съответствие с правораздавателната власт на съда. Това определя неговата валидност и допустимост.

Неоснователни са твърденията на касатора, че съдебният акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на доказателствата и необоснованост. Решаващият съд е разгледал коректно визираните факти в исковата молба и от там е определил рамката на спорния предмет - чл.127, ал.1 ГПК.

Решението на адм. съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Неговото съдържание отговаря на предмета на делото и спорните въпроси с изложени конкретни правни изводи– чл.172а АПК.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон.

Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на съдебния акт, поради противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност, по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Решаващият съд правилно е отхвърлил предявения иск, като неоснователен.

Твърдените от ищеца имуществени вреди, представляващи заплатени такси по чл. 22, ал. 1, т. 2 и т. 12 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“ /отм./, се свързват с отмяната на части от двете разпоредби, постановена с Решение № 10932 от 18.09.2018г. по адм. дело № 3256/ 2017г. на ВАС, обнародвано в ДВ, бр. 66 от 20.08.2019г.

Само съдът може да извърши проверка на законосъобразността на подзаконовия нормативен акт и да се произнесе като обяви неговата нищожност или на част от него, като го отмени изцяло или частично или като отхвърли оспорването. В тези случаи съдебното решение има действие по отношение на всички - чл. 193, ал. 2 АПК.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. По аргумент от чл. 194 АПК, това е денят на обнародването, което в случая е 20.08.2019г.

По делото е установено, че таксите, които ищецът е бил поканен да заплати и е заплатил, са за периода от м. 10.2018 г. до 20.08.2019 г. и от 27.12.2019 г. /датата на влизане в сила на Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа/ до 31.12.2019г., т. е., за периоди, съобразно действащите подзаконови нормативни актове, с които по силата на законовата делегация по чл. 18, ал. 3, т. 1 от Закона за пътищата е бил определен размерът на таксата за специалното ползване на пътищата. Установено е още, че такова ползване на пътищата е било осигурено. Юридическото лице, което е получило предоставена му услуга, дължи плащането на съответната такса по чл.18, ал.2 от Закона за пътищата.

Изложените в касационната жалба доводи не променят правилността на направения от съда правен извод. Министерският съвет на Р. Б. като издател на отменения подзаконов нормативен акт е задължен на основание чл. 195, ал. 2 АПК, да уреди правните последици и то служебно. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Цитираната разпоредба определя ЗОДОВ като общ субсидиарен източник в случай, че липсва друг ред за обезщетяване.

От приемането до отмяната на подзаконовия нормативен акт, той поражда валидни правни последици. Поради това не може да се приеме, че дължимите такси, платени от дружеството са незаконни. Ищецът не може да понесе вреди от прилагането на подзаконови норми в периода на тяхното действие, тъй като действията, извършени съобразно действащ нормативен акт, се считат за правомерни. Предвид изложеното, отмяната на част от текста на чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 12 от Тарифа за таксите е неотносима към извършеното плащане, а то самото не съставлява вреда за ищеца.

С това в конкретния случай, не са налице предпоставките за реализиране отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ.

Следва да се има предвид, че целта на ЗОДОВ е да се достигне справедливо обезщетение с оглед чл.4, ЗОДОВ, чл.82 ЗЗД, във вр. с 1 от ЗОДОВ. В случая тази правораздавателна функция не следва да се приложи, тъй като ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин предпоставките, обосноваващи основателност на неговата претенция.

При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.

Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора и на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, своевременното направено и доказано искане на ответната страна за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено за сумата от 100 лв., определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд– състав на Трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 217/ 12.01.2021 г. по административно дело № 220/ 2020 г. на Административен съд – Габрово.

ОСЪЖДА Шопов транс ООД - град Севлиево да заплати на Администрацията на Министерски съвет на Р. Б. съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е окончателно.

Особено мнение на съдия Любка Петрова

Подписвам настоящото решение с особено мнение, тъй като не съм съгласна с решаващия аргумент на състава, че ищецът не може да понесе вреди от прилагането на подзаконови норми в периода на тяхното действие. Отделно от това, не възприемам и тезата, че извършеното плащане на такси за специалното ползване на пътя не съставлява вреда за ищеца, а отмяната на част от текста на чл. 22, ал. 1,т. 1 и т. 12 от Тарифата за таксите е неотносима към извършеното плащане.

Действително, изложеното в решението изцяло съответства на логиката и мотивите, съдържащи се в Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016г. по т. д. 2/2015г. ОСС, I и II колегия на ВАС. То обаче, не държи сметка за изменението на чл. 1 от ЗОДОВ, направено със ЗИДЗОДОВ /ДВ, бр. 94 от 2019г./, с което чл. 1 е допълнен със следния текст „…както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.“ Така, с новото законодателно разрешение е създадена правна възможност за лицата да търсят обезвреда за неблагоприятното отражение върху патримониума им от прилагането на един подзаконов нормативен акт в периода на действието му, до отмяната му като незаконосъобразен или обявяването му за нищожен. В този смисъл, на доказване ще подлежи настъпването на вреда, която може да е причинена от прилагането на съответните незаконосъобразни норми /в конкретния случай по делото ще се изразява в разликата между недължимо платеното от лицето като такса за извършване на услугата по специалното ползване на пътя, определена в норма по-късно отменена като незаконосъобразна и действителната сума на разходите, които съответния държавен орган прави за извършване на въпросната услуга/.

Непрецизността на използваната законодателна техника и съществуването на нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК, която създава специален ред за уреждане на отношенията при наличието на унищожаем или нищожен подзаконов административен акт, не могат да заличат факта, че чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ след изменението си изрично указва кой е приложимият правен ред за обезщетяване на лицата в тези случаи. Доколкото нормата е нова, при приемането й е отчетено състоянието на действащото законодателство и формираната съдебна практика до момента по него /съществуването на ТР№ 2 от 27.06.2016г. по т. д. 2/2015г. ОСС, I и II колегия на ВАС/. Съществуващата правна уредба е усъвършенствана, тъй като законодателят е допуснал възможността за настъпване на вреди. Не може по дефиниция да ги отречем, без да е проведено надлежно доказване.

Исковата молба е подадена след изменението на ЗОДОВ и за нея е приложим новият правен ред. Ето защо намирам, че в настоящия случай касационната инстанция следва да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Габрово с указания за изследване на действителния размер на твърдените от ищеца вреди.

С. Л. Петрова

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Панайот Генков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Любка Петрова

/п/ Юлиян Киров