Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби.

Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ДД „ОДОП“/ гр.В. Т обжалва решение № 538 от 29.12.2015 г. по адм. д. №547/2015г. по описа на Административен съд В. Т /АСВТ/ в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-04001114001153-091-001/22.04.2015г. на органи по приходите при ТД на НАП В. Т, потвърден с Решение № 299/17.07.2015г. на ДД „ОДОП“ В. Т при ЦУ на НАП, в частта му, в която за период 01.01.2008г. – 14.02.2011г. са определени вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице общо в размер на 9148,45лв. и съответните лихви, ЗОВ общо в размер на 4217,55лв. и съответните лихви и вноски за ДЗПО-УПФ общо в размер на 3330,15лв. и съответните лихви.

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърди, че АСВТ е постановил решението си в обжалваната част при неправилно тълкуване на закона и приложение на предвидените в разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК правила за определяне на данъчната основа. Претендира постановяване на решение, с което да отмени обжалваното решение на АС В. Т в обжалваната част и по същество на спора да се потвърди РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по тази касационна жалба – М. П. М. от [населено място] - в отговор – взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Касаторът - М. П. М. от [населено място], чрез адв. Ц. А, обжалва решение № 538 от 29.12.2015 г. по адм. д. №547/2015г. по описа на АСВТ в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА № Р-04001114001153-091-001/22.04.2015г. на органи по приходите при ТД на...