Решение №11291/08.11.2021 по адм. д. №4638/2021 на ВАС, VIII о., докладвано от съдия Таня Комсалова

РЕШЕНИЕ № 11291 София, 08.11.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. П. ЧЛЕНОВЕ:В. Ш. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора М. Т. докладваното от съдиятаТ. К. по адм. дело № 4638/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - София, подадена чрез юрк. В. против Решение № 38/04.03.2021 г., постановено по адм. дело № 348/2020г. по опис на Административен съд – Ямбол, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № F570407 от 08.10.2020г., издадена от Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - София.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви по отношение на срока за налагане на мярката, както и че по същество срокът на приложената ПАМ е необоснован. Счита, че по делото е установено нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, неиздаване на фискален бон за продажба и основанията за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на заповедта за запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 7 дни.

Ответникът – „Б. И. 2012“ ЕООД, не взема становище.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Ямбол е била законосъобразността на ЗНПАМ № F570407 от 08.10.2020г., издадена от Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - София, с която е наложена на „Б. И. 2012“ ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ПАМ запечатване на търговски обект – офис 3, ноходящ се в гр. София, ул. „Хъшове“, бл. 31, стопанисван от „Б. И. 2012“ ЕООД, за срок от седем дни и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, установено при извършена проверка на 02.09.2020 г., изразяващо се в неиздаване на касов бон от монтирано в обекта фискално устройство във връзка с извършено на 01.09.2020 г. заплащане в брой по Договор за банков кредит № 9783/14.08.2020 г., преставляващо неустойка в размер на 100 лева и лихви в размер на 0,38 лева, установено от издадена квитанция към приходен касов ордер № 24381 от 01.09.2020 г..

Административен съд – София - град е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна относно вида на наложената ПАМ с оглед безспорно установеното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, но според него тя не съдържа мотиви за конкретния срок от 7 дни, който е приет за несъразмер и несъобразен с целта на закона. Поради това я е и отменил.

В изпълнение на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, преценява решението на АССГ като валидно и допустимо и правилно.

С процесната ЗНПАМ № F570407 от 08.10.2020г., издадена от компетентен орган, както е приел и първоинстанционният съд, е наложена ПАМ запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него. При констатиране на нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС органът по приходите налага ПАМ като в този случай действа при условията на обвързана компетентност.

Както нееднократно се посочва в съдебната практика при упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон.

В рамките на така осъществения съдебен контрол и при преценка на съда, че продължителността на срока, за който е приложена ПАМ, вкл. и през призмата на принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК и на предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели, е незаконосъобразно определен, спрямо фактите по делото, се следва цялостна отмяна на оспорения индивидуален административен акт.

Именно съобразно така очертаните предели на съдебния контрол е извършена и дейността на съда, като касационната инстанция следва да се произнесе именно по това правилна ли е преценката на първоинстанционния съд относно продължителността на приложената ПАМ, спрямо фактите по делото.

В случая този състав на съда намира, че правилно е приел първоинстанционният съд, че заповедта не съдържа конкретни, съобразени с конкретиката на казуса, мотиви за определянето на срока като 7-дневен. Органът се е мотивирал с превантивната функция на ПАМ, съгласно чл. 22 ЗАНН, както и с общоприети постановки, които не касаят конкретния случай.

Или като е приел е, че срокът от 7 дни е необосновано дълъг, на практика засяга правата на субекта в по-голяма степен от необходимото в нарушение на принципа на съразмерност и не може да се обоснове и с конкретните цели по чл. 22 от ЗАНН, поради което е отменил ЗНПАМ първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който не страда от релевираните в касационната жалба пороци.

Съобразно поддържаното в касационната жалба, следва да се посочи, че съдебната практика на съставите на ВАС, изразена например в Решение № 9560 от 23.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2219/2021 г., VIII о., Решение № 9544 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2021 г., VIII о., Решение № 8627 от 15.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1695/2021 г., VIII о., Решение № 10412 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3782/2021 г., I о., Решение № 10393 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11248/2020 г., I о. и др., ясно се е консолидирала върху разбирането, че ЗНАП следва да е надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ (които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото), който от друга страна следва да е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК, а и на целите на формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като условие за законосъобразността й.

С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение намира, че решението в оспорената му част е правилно, поради което следва да се остави в сила.

От страните не са заявени претенции за разноски, поради което и съдът не се присъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 38/04.03.2021 г., постановено по адм. дело № 348/2020г. по опис на Административен съд – Ямбол.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Свилена Проданова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Василка Шаламанова

/п/ Таня Комсалова

Дело
  • Таня Комсалова - докладчик
  • Свилена Проданова - председател
  • Василка Шаламанова - член
Дело: 4638/2021
Вид дело: Касационно административно дело
Отделение: Осмо отделение
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Ключови думи
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...