Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. С. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и на М. В. Ц., подадена чрез адв.. П срещу решение № 6662 от 02.11.2015 г. по адм. дело № 8545/2014 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 2101310369 от 27.03.2014 г., издаден от органи по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП – гр. С., потвърден с решение № 1140 от 24.06.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП, в частта, с която: за 2008 г. са начислени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ над 2 204.82 лв. и лихва за забава - над 1 134.60 лв.; за 2009 г. са начислени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ над 576.99 лв. и лихви за забава - над 231.66 лв.; за 2010 г. са начислени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ над 6 879.63 лв. и лихва за забава - над 2 052.23 лв. и за 2011 г. са начислени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ над 249.10 лв. и лихва за забава - над 48.50 лв.; отхвърлена е жалбата на М. В. Ц. срещу процесния РА в останалата й част; Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – гр. С. е осъдена да заплати на М. В. Ц., разноски по делото в размер на 253.90 лв.; М. В. Ц. е осъдена да заплати на Дирекция „ОДОП” – гр. С. при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 825.52 лв.

Касаторът директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП твърди, че решението, в частта му, в която РА е отменен, е необосновано и неправилно поради съществено нарушение на материалния закон. По същество изтъква, че съдът правилно в мотивите си е приел, че предметната награда – лек автомобил е облагаем доход, но неправилно е кредитирал заключението на вещото лице за данъчния период 2008 г., тъй като тази награда не е включена като облагаем доход в заключението на вещото лице по Съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ). Твърди, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ за данъчни периоди от 2009 г. до 2011 г., тъй като в приходната част на паричния поток на ревизираното лице неправилно са включени суми с характер „операция с дебитна карта – [фирма]. Касаторът иска решението да бъде отменено в обжалваната част, а жалбата срещу РА – изцяло отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение и в съдебно заседание прави възражение за прекомерност.

Ответникът по тази касационна жалба – М. В. Ц. оспорва касационната жалба.

Касаторът М. В. Ц. обжалва съдебното решение в частта, с която жалбата й срещу РА е отхвърлена. Твърди, че решението в оспорената му част е необосновано и неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че съдът не е съобразил всички събрани по делото доказателства и неправилно не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели. В касационната жалба се твърди, че през времето, в което ревизираното лице е живяло на семейни начала с Д. Д., всички разходи за издръжка са поемани от него. Моли решението да бъде отменено в оспорената част и РА да бъде изцяло отменен. Претендира разноски.

Ответникът по тази касационна жалба – директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП е взел становище, че касационната жалба е неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че касационните жалби са подадени от надлежна страна, в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са основателни.

По време на ревизионното производство е установено, че ревизираното лице е местно лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ, с постоянен адрес и център на жизнени интереси в Р. Б. За ревизирания период Ц. не е подавала годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ и няма регистрирани трудови договори. Приходните органи са приели, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, поради което са провели ревизията по особения ред и с РА са установили задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ, както следва: за данъчния период 2008 г. в размер на 7 012.28 лв. и лихви в размер на 3 608.37 лв.; за данъчния период 2009 г. в размер на 582.54 лв. и лихви в размер на 233.90 лв.; за данъчния период 2010 г. в размер на 6 884.52 лв. и лихви в размер на 2 053.59 лв.; за данъчния период 2011 г. в размер на 2 151.41 лв. и лихви в размер на 418.83 лв.

Пред първоинстанционният съд е назначена ССЕ и са разпитани двама свидетеля – М. Б. и П. Ц. – майка на задълженото лице.

По делото е установено, че за периода от м.08.2009 г. до м.12.2011 г. ревизираното лице е живяло на семейни начала с Д. Д., като същият е декларирал, че за периода на съвместното им съжителство той я е издържал и е покривал разходите й за пътувания е зад граница. По делото не е било спорно, че Д. Д. е разполагал с финансова възможност да издържа М. Ц., както и че на 29.12.2010 г. М. Ц. е родила син на Д. Д..

За да постанови спорното решение, административният съд не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, тъй като е приел, че същите се опровергават от събраните по делото доказателства. Кредитирал е вариант № 1 на заключението на вещото лице по приетата ССЕ, като компетентна и съответстващо на представените по делото доказателства, като въз основа на него е приел, че в приходната част на паричния поток към РА не са отразени точно извършени операции с кредитната карта на Ц., поради което крайното салдо за 2008 г., следва да бъде в размер на 22 048.24 лв., дължимият данък за 2008 г. е в размер на 2 204.82 лв. и лихва за забава в размер на 1 134.60 лв. По отношение на останалите данъчни периоди, съдът е кредитирал първия вариант по ССЕ, като въз основа на него е приел, че за 2009 г. недостигът е в размер на 5 769.84 лв., дължимият данък по чл. 48 ЗДДФЛ е в размер на 576.99 лв. и лихви за забава в размер на 231.66 лв. За 2010 г. недостигът е в размер на 68 796.32 лв., данък по чл. 48 ЗДДФЛ е в размер на 6 879.63 лв. и лихва за забава в размер на 2 052.23 лв. За 2011 г. недостигът е в размер на 2 491.09 лв., дължимият данък по чл. 48 ЗДДФЛ е в размер на 249.10 лв. и лихва за забава в размер на 48.50 лв. Поради изложеното АССГ е отменил процесния РА, в частта, с която за данъчни периоди 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. на ревизираното лице са определени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ и лихви над горепосочените размери.

По касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП:

Основателен е довода на касатора, че след като съдът в мотивите си е приел, че предметната награда – лек автомобил е облагаем доход, същия необосновано е кредитирал вариант 1 от заключението на вещото лице за данъчния период 2008 г. Действително тази предметна награда не е включена като облагаем доход в заключението на вещото лице по ССЕ, поради което АССГ в противоречие със собствените си мотиви е кредитирал същото. Основателно е и оплакването за липса на мотиви относно защо съдът възприема изцяло Вариант 1 от изчисленията в съдебната експертиза за паричния поток за останалите ревизирани периоди, и защо следва да бъдат включвани в паричния поток на суми, взети от извлеченията от банковата сметка на лицето в [фирма]. В този смисъл основателно е възражението за необоснованост на съдебния акт, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от нов съсав на същия съд, който да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение относно евентуално дължимия данък след включване в паричния поток на предметната награда, както и да изложи мотиви защо кредитира заключението относно включените от експертизата суми по вариант № 1. По касационната жалба на М. В. Ц.: Касационната жалба е основателна.

Основателни са възраженията на касатора, че съдът не е съобразил всички събрани по делото доказателства и неправилно не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели. Още в подадената Декларация от ревизираното лице вх.№ ДОК 1580/30.08.2013 г. /л.57 от първоинстанционното дело/ същото е декларирало, че е получавала пари от майка си П. А. Ц., като в този смисъл са и свидетелските показания на последната. Проверка на тези обстоятелства в ревизионното производство не е правена, правени са насрещни проверка на бащата на ревизираното лице и лицето, с когото е живяла на съпружески начала. Пред настоящата касационна инстанция е представен Протокол № 1319816/11.06.2013 г. /л.10 от касационното дело/ за извършена проверка от страна на НАП на П. А. Ц., от който е видно, че същата е имала средства, които да предостави на дъщеря си. Предвид представянето на това доказателство и забраната по чл. 220 от АПК за нови фактически установявания спорът не може да бъде решен в настоящата инстанция. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора, съдът следва да обсъди новопредставеното доказателство съобразно свидетелските показания и останалите доказателства по делото, като изложи мотиви относно евентуалното отражение върху паричния поток на ревизираното лице, като при нужда назначи и вещо лице.

Не е изяснен и въпросът относно лекия автомобил „П. К”, доколкото Ц. е заявила, че не е заплащала същия и автомобилът и е бил подарен /в същия смисъл и свидетелските показания/, като начина на плащане и реалния платец на сумата не може да се установи от данните по делото. В тази връзка процесуалния представител на жалбоподателката е поискал от първоинстанционния съд на основание чл. 614 ГПК, във вр. С Регламент /ЕО/ № 1206/2001 г. да допусне събиране на доказателства, което първоинстанционният съд е оставил без уважение с неоснователния мотив, че „ доказателствената тежест е изцяло върху жалбоподателя, който е имал необходимото време и процесуална възможност да стори това както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство”. С това първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е допълнително основание за връщане на делото.

Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се обсъдят доводите на страните и събраните доказателства, както и доказателствената им стойност съгласно дадените по-горе указания. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6662 от 02.11.2015 г. по адм. дело № 8545/2014 г. по описа на Административен съд – София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване.