О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 447

София,19.08. 2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П

ЧЛЕНОВЕ: Е. М

И. П

при секретаря ………………………..……. и с участието на прокурора…………..………………...................., като изслуша докладваното от съдията Е. М т. д. № 1908 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 230 ГПК и се развива по служебен почин.

С определение № 31/6.ІІ.2018 г., постановено по настоящето дело, касационното производство по чл. 288 ГПК е било спряно до постановяването на тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 8/2017 г. по въпроса с пореден № 3, а именно: „Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва, вноските с ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?”

Съгласно т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 8 от 2.ІV.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 8/2017 г., разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК...