Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. М. ЧЛЕНОВЕ:М. Н. Д. П. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Милена Беремскаизслуша докладваното от председателяЕ. М. по адм. дело № 4669/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подадена чрез процесуален представител гл. юрк. Д. К., срещу решение № 360 от 20.01.2021 г., постановено по адм. дело № 554/2020 г. от Административен съд – София – град/АССГ/. С него е отменено уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/1056 от 03.02.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2105г.„издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/, с което на Б. Т. Е. ООД е отказано финансово подпомагане по негово заявление .Със същото решение съдът е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне в отменената част на административния акт, съобразно указанията, дадени с мотивите на решението.

С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити доводи в касационната жалба се прави искане за отмяната му, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Б. Т. Е. ООД , със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез процесуален представител адв. И. оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага оспорваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Решението, предмет на настоящото производство, е постановено по реда на чл.145 и сл. АПК – след отменително решение постановено от ВАС по адм. д. №1339/2019г. и връщане на АССГ за ново разглеждане жалбата на „Б. Т. Е. ООД срещу уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/1056 от 03.02.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2105г.„издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/

При новото разглеждане с обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на търговското дружество уведомителното писмо, сочено по-горе, изпращайки преписката на административния орган за ново произнасяне в отменената част на административния акт, съобразно указанията дадени с мотивите на решението.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му със заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия и в предписаната от закона писмена форма, но е частично немотивиран и в разрез с приложимия материален закон, което обуславя неговата незаконосъобразност.

Прието е, че дружеството жалбоподател в качеството си на земеделски производител е подало общо заявление за плащания за площ за 2015г. у с уникален идентификационен номер /УИН/ 2218061560531 и УРН- 524389, като заявил 13 броя парцели, с обща площ от 334,22 ха. Заявено е подпомагане по :

- Схема за единно плащане на площ ( СЕПП), Схема за преразпределително плащане ( СПП) - Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания ( ЗДП) - Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар ( ПНПД), Агроекологични плащания ( Мярка 214 от ПРСР 2007-2013) и - Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения ( Подмярка 13.2/НР2).

Сочи се, че към заявлението са приложени регистрационна карта на земеделския производител, заверена за 2014 и 2015г. ; договор за контрол и сертификация на биологично производство на артишок, преработка, търговия с биологични продукти, анекси към него, в който са посочени идентични парцели със заявените за финансиране към ДФЗ, в които е потвърдено, че стопанството за отглеждане на артишок е в процес на биологична сертификация за съответствие с Регламент 834/2007 и 889/2008, представен е също така и сертификат № 0443609.12.2014г със срок на валидност 09.12.2015г. удостоверяващ биологичното земеделско производство на жалбоподателя на биологичен артишок. При новото разглеждане на делото дружеството е представило и Сертификат № 05393/09.12.2015г., удостоверяващ същите обстоятелства, със срок на валидност до 09.12.2016г.

С оспореното уведомително писмо от 03.02.2018г. ответникът е отказал да одобри финансово подпомагане по Схемата за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда /ЗДП/ в размер на 42 814,74лв, като е приел, че не са спазени изискванията за диверсификация - отглеждане на три различни култури, съгласно чл.44 от Регламент 1307/2013г., поради което е оторизирана сума в размер на 0 лева ( Таблица 3 от УП). При новото разглеждане на делото, съобразно поддържаното от ответника доказателствено искане, е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза. От заключението й се установява, че дружеството е заявило за подпомагане за кампания 2015г. 356,58 ха, а като недопустими за подпомагане, вследствие извършените административни проверки са попаднали площи от 13 от заявените от жалбоподателя парцели с обща площ от 2,36 ха. Вещото лице сочи, че като заявени за подпомагане площи по Схема ДЗП са заявени посочените в заявлението площи, върху които площ на първата по големина култура е 334,22 ха и тя е артишок с код 145 000, при което не са спазени изискванията за диверсификация и площта, с която се нарушава изискването за втората култура - 83,555 ха, а площта, с която се нарушава изискването за първа и втора култура е 16,711 ха. Съгласно чл.44 от Регламент 1307/2013 в земеделските стопанства с обработваема площ над 30 ха следва да се отглеждат минимум три култури, като най голямата култура не трябва да превишава 75 % от обработваемата площ, а заедно със следващата по големина култура – 95 %. Съобразно заключението на експерта в стопанството на жалбоподателя най голямата по площ култура е 100 % от обработваемата площ и изискванията за основна култура и общ размер на двете основни култури не са спазени.. По отношение на общия размер на недопустимите площи вещото лице сочи, че по СЕПП недопустимата площ е 2,36, по СПП е 30, а по НР2 – 2,36. По зелени директни плащания /ЗДП/намалението за неспазването на изискването за сертификация е 167,11 ха, а санкционираната площ е 334,22 ха.

Съдът е приел, че актът е издаден в противоречие с приложимите материалноправни норми.

Прието е, че с Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания ( сила от 27.02.2015 г.) се уреждат условията и редът за прилагане на: Схема за единно плащане на площ; Схема за преразпределително плащане, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания) и други сочени в чл.1 от същата. Нормата на чл.2 от наредбата определя, че право на зелено директно плащане имат земеделски стопани с право на плащане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), които спазват на допустимите си хектари, доколкото са приложими за тях, селскостопанските практики, благоприятни за климата и за околната среда по чл. 43 от Регламент (ЕС) № 1307/2013.

Посочената норма от Регламента действително въвежда изискване за диверсификация на културите. Съобразно забележката под т.11 на чл.43 от този Регламент първа алинея се прилага само за единиците на стопанството, които се използват за биологично производство в съответствие с член 11 от Регламент (ЕО) № 834/2007. В чл.44 от същия Регламент са определени изискванията за диверсификация на културите, съгласно които когато обработваемата земя на земеделския стопанин включва повече от 30 хектара и не е изцяло засята с култури под вода през значителна част от годината или през значителна част от цикъла за отглеждане на културите, на тази обработваема земя има най-малко три различни култури. Основната култура не заема повече от 75 % от тази обработваема земя, а двете основни култури обхващат заедно не повече от 95 % от обработваемата земя.

Обобщаващият извод на съда е, че след като жалбоподателят е сертифициран земеделски производител на сочените площи, представляващи стопанство за отглеждане на артишок, като стопанството на дружеството е сертифицирано като биологично земеделско производство – то неспазването на изискването за диверсификация по чл.44 от Регламент 1307/2013 – не е основание за отказ от подпомагане. След като заявените площи за подпомагане изцяло отговарят на изискванията на приложимата Наредба № 11/ 06.04.2009г., с което попадат в приложното поле на т. 11 на чл.43 от регламента, допускащ - Земеделските стопани, които отговарят на изискванията, определени в член 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 по отношение на биологичното земеделие, ipso facto имат право на плащането, посочено в настоящата глава.

Обжалваното решение е правилно.

Правилни са изводите на първостепенният съд, че оспореното уведомително писмо е издадено при допуснато съществено нарушение на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл. 59, ал. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7 от АПК, тъй като административният орган не е посочил фактически и правни основания за издаването на акта и липсват конкретни мотиви, относно материалноправните основания, с които е наложена санкцията на жалбоподателя.

Съдът е изложил мотиви и за материалната незаконосъобразност на оспореното пред него уведомително писмо, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни.

Съгласно разпоредбата на чл.26 от приложимата в случая Наредба № 11/ 06.04.2009 година към изискванията за поддръжка на парцелите не се съдържа изискване за диверсификация/ формалистичния мотив за отказ/, а и самият Регламент, в сочената т.11 на чл.43 – допуска Земеделските стопани, които отговарят на изискванията, определени в член 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 по отношение на биологичното земеделие/ а дружеството е сертифицирано в тази насока/ , ipso facto/ де факто/ имат право на плащането.

По изложените съображения решението, като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, а на ответника по касация следва да се присъди сумата 1 800 лева възнаграждение за адвокат.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 360 от 20.01.2021 г., постановено по адм. дело № 554/2020 г. от Административен съд – София – град .

ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ , София да заплати на Б. Т. Е. ООД , със седалище и адрес на управление в гр. София сумата 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева разноски за тази инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Еманоил Митев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мария Николова

/п/ Диана Петкова