Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. А. К., приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 ГПК от адв. Е. срещу решение № 463/01.11.2017 г. по гр. д. № 326/2017 г. на Окръжен съд - Смолян.

О. Мо на вътрешните работи (МВР), чрез процесуален представил гл. юрк. Т. в писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 264 от 20.06.2017 г. по гр. д. № 831/2016 г. на Районен съд – Смолян в частта за отхвърляне на предявеният от касатора против МВР иск по чл.49 ЗЗД - за заплащане на сумата от 7 297. 93 лв., представляващи обезщетение за търпени имуществени вреди (неполучено по общественото осигуряване обезщетение за временна неработоспособност, поради „общо заболяване“, за времето от 31.10.2011 г. до 27.04.2012 г.) в резултат на неизвършени от осигурителя (ОДМВР - С., в системата на МВР) дължими осигурителни вноски за здравно осигуряване във фонда на ДОО.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че редът за отпускане и изплащане на парични обезщетения при временна неработоспособност е регламентиран в Г. Ч „Обезщетения“, раздел първи „Обезщетения при временна нетрудоспособност и трудоустрояване“ и раздел четвърти „Отпускане и изчисляване на паричните обезщетения и помощи на Кодекса за социално осигуряване и специалната Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Установил е, че право на парично обезщетение за временна неработоспособност се придобива при наличието на кумулативно установените условия: към деня на настъпване на състоянието на временна неработоспособност лицето да е осигурено за „общо заболяване и майчинство“; да упражнява трудова дейност, която е основание за осигуряване и да са внесени или дължими осигурителни вноски върху получено, начислено или неначислено трудово възнаграждение. Развити са мотиви, че съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 и ал. 5 КСО при незаконно уволнение, незаконно недопускане или отстраняване от работа, в резултат на което осигурените лица са останали без работа или не са работили, визираният времеви период се зачита за осигурителен стаж, но дължимите в тези случаи осигурителни вноски са само в размерите на фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Инстанцията по същество е направила извод, че за исковия период (в който лицето е временно отстранено от длъжност, респ. е прекратено служебното му правоотношение) осигурителни вноски за „общо заболяване и майчинство“ не се дължат от осигурителя. Затова при настъпване на временна нетрудоспособност в този период лицето няма право на парично обезщетение, т. е. отрекъл е настъпването на вреди у ищеца с претендирания характер, за които да се дължи обезвреда на предявеното основание.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на предпоставка за допускане на касационен контрол, поради очевидната неправилност на въззивното решение в обжалваната част. Като аргумент в подкрепа на този порок на съдебния акт се сочи, че в атакуваната част последният не е съобразен с материалния закон – ЗЗД.

Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Страната се е задоволила да извърши анализ и оценка на събрания по делото доказателствен материал и да изведе произтичащите според нея от това изводи за основателност на вземането в заявения размер. Становището на страната, изразяващо нейното несъгласие с постановения резултат от въззивния съд – т. е. обосноваващо доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон формира касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което обаче е неотносимо към производството по чл. 288 ГПК.

За да бъде разгледано основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – „очевидна неправилност“ следва да бъде мотивирано, а в случая единствено е възпроизведен текстът на нормата. Визираното основание за селекция на касационната жалба предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на разглежданото основание липсва аргументирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ето защо, касационно обжалване не следва да бъде допуснато.

В заключение, касаторът не обосновава приложно поле на основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част.

При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по жалба разноски за касационното производство, определени на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) (ЗПП), вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, в размер на сумата 150 лв.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 463/01.11.2017 г. по гр. д. № 326/2017 г. на Окръжен съд – Смолян в обжалваната част.

ОСЪЖДА И. А. К. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [община], [улица] да заплати, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, на Министерство на вътрешните работи – гр. София, ул. „Шести септември“ № 29 сумата от 150 (сто и петдесет) лева - разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.