Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗЗД АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) (ЗАвтП).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя В. Ж. Б., чрез адв.. Х от АК - Сливен, срещу решение № 117 от 22.07.2016 г. по адм. дело № 141/2016 г. по описа на Административен съд (АС) - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП.

По поддържани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Противно на възприетите от съда изводи касаторът твърди, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП за прилагане на посочената в текста принудителна административна мярка (ПАМ) "Спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници". Аргументира недоказаност на факта, че водачът на автомобила Ж. М. Ж. е извършил превоз срещу заплащане. Ацентира на свидетелските му показания, че не е получавал парична сума от пътника в автомобила Н. Г. И.. Твърди, че автомобилът е бил с демонтиран касов апарат, със закрита табела "такси" и поставена табела "не работи", което наред със събраните по делото гласни доказателства сочи, че...