Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по жалба на Д. И. Д. от [населено място]срещу т.1 от Приложение № 3 към чл. 22 от Техническите изисквания за осъществяване на електронни съобщения чрез радиосъоръжения от любителската радиослужба /изм. ДВ бр. 100 от 18.12.2015г./. Жалбоподателят твърди, че по силата на тази разпоредба, разпределението на ограничения ресурс от опознавателни знаци следва условно географското делене на страната спрямо главното било на Стара планина – Северна и Ю.Б.С, че предвид силната диспропорция в разпределението на населението между тези области и текста на нормата, Комисията е нарушила законовото си задължение да осигури ефективното управление на ограничените ресурси и равнопоставеното третиране на гражданите в съответствие с разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от ЗЕС (ЗАКОН ЗЗД ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ). В тази насока сочи, че за 35,56% от населението на страната – С. Б били резервирани 44,44% от общия капацитет разпределени опознавателни знаци, докато за 64, 44 % от населението на Ю. Б били резервирани едва 55,56% от капацитета. Прави искане за отмяна на разпоредбата, както и искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, Комисия за регулиране на съобщенията, чрез юрк.. Б и Добрева оспорват жалбата като неоснователна. Твърдят, че принципът на разделянето на Северна и Ю. Б при определяне на опознавателни знаци се спазва за територията на Р. Б повече от 60 години, като за територията на Ю. Б са определени повече знаци, а именно тези с нечетни цифри, а за С. Б с четна цифра. Излага, че разпределението на населението на територията на България е динамична величина и се променя през годините, а за определянето на опознавателни знаци е от значение спазване на критерий, който е постоянен във времето.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Посочва, че уникалният знак, с който...