Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. В. Р., чрез процесуален представител адв.. З, против решение № 8231 от 29.12.2015 г., постановено по адм. дело № 10120/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост отм. енителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, в представен от процесуалния му представител писмен отговор, излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Р. против заповед № з-16691/16.09.2014 г. издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на В. В. Р. – началник на 04 група „Криминална полиция“ – Овча купел към сектор „Противодействие на криминална престъпност” при 06 РУП - СДВР е наложено наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл. 224, ал. 2, т.1 и т. 2 от ЗМВР отм. , чл. 227, ал. 1, т. 6 ППЗМВР отм. и чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР отм. , във връзка с чл. 227, ал. 1,т. 6 от ППЗМВР отм. , чл. 200, ал. 1, точка 6 ЗМВР „Неупражняване на контрол над подчинени“

За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на правилата на процесуалния закон и при правилно...