Производство по реда на чл. 237, във връзка с чл. 239, т. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по молба от Т. С. С., от [населено място], [улица] за отмяна на влязло в сила решение № 24 от 26.01.2016 г. постановено по касационно адм. д. № 764/2015 г. на Административен съд – Плевен, с което в производство по реда на Глава дванадесета от АПК, във вр. с § 4б от ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) е отменено решение №669/08.05.2015 г., постановено по гр. дело № 3408/2013 г. на Районен съд – Плевен и вместо него е отхвърлил жалбата на Т. С. С. срещу Заповед № РД-15-5973 от 26.09.1998 г. на кмета на община П..

Молителят сочи отменителни основания по чл. 239, т. т. 1, 4, 5 и 6 от АПК.

Ответната страна - Н. К. Т., редовно призована, представлява се от адв. В. Н от Адвокатска колегия – Плевен, който в съдебно заседание заявява становище за неоснователност на молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Счита, че молителят не сочи конкретни обстоятелства, които да обуславят претендираните отменителни основания по чл. 239 от АПК. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли молбата като неоснователна. Претендира присъждане на сторените разноски по делото за които представя списък, съгл. разпоредбата на чл. 80 от ГПК, приложима на осн. лл. 144 от АПК.

Ответната страна - кмета на община П., редовно призован, не се представлява.

Ответната страна - Н. Д. Ц., редовно призована, не се представлява.

Ответната страна - С. Д. Ч., редовно призована, не се представлява.

Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

С решение № 24 от 26.01.2016 г. постановено по касационно адм. д. № 764/2015 г. на Административен съд – Плевен, с което в производство по реда на Глава дванадесета от АПК, във вр. с § 4б от ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗЗД СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) е отменено решение №669/08.05.2015 г., постановено по гр. дело № 3408/2013 г. на Районен съд – Плевен и вместо него е отхвърлил жалбата на Т. С. С. срещу Заповед № РД-15-5973 от 26.09.1998 г. на кмета на община П..

С искането за отмяна са посочени отменителни основания по чл. 239, т. т. 1, 4, 5 и 6 от АПК.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, приема подадената молба за отмяна за неоснователна по следните съображения:

Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочени в чл. 239 АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство е посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Възможността за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК има за цел да защити страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В разглежданата хипотеза нови факти и обстоятелства, в смисъла по-горе, не са представени по делото, а оплакванията следва да се квалифицират като касационни основания - за неправилното прилагане на материалния закон, за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Следователно не са налице нито нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за решаване на делото.

С искането за отмяна се поддържа и отменително основание по чл. 239, т. 4 от АПК, като молителят се позовава на противоречие между постановеното решение и решение №669/08.05.2015 г., постановено по адм. д. №3408/2013 г. по описа на Плевенски районен съд. С посоченото решение е отменена като незаконосъобразна обжалваната от настоящия молител, Заповед №РД-15-5973/26.09.1998 г. на кмета на община П..

Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго, влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Нормата изисква наличие на противоречиви съдебни решения с идентичен предмет и страни. В случая позоваването на противоречие между съдебното решение и решението което е било предмет на касационния контрол, не може да обоснове основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК. По искането за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК.

В съответствие с чл. 239, т. 5 АПК влязъл в сила съдебен акт може да бъде отменен, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Съгласно чл. 139, ал. 1 от АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явяват поради препятствие, което страната не може да отстрани. Първата хипотеза на чл. 239, т. 5 АПК изисква да е допуснато процесуално нарушение от съда при разглеждане на делото, което да е довело до лишаване на страната от участие в делото. В случая за касационното производство, молителят е надлежно уведомен и се явил лично в проведеното заседание на 16.10.2015 г. и при провеждането му не се установяват нарушения, които да обусловят отменително основание по чл. 239, т. 5 от АПК.

По посоченото от молителя основание за отмяна по чл. 239, т. 6 от АПК е налице тогава когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.В случая молителят не е посочил конкретно решение на Европейския съд по правата на човека, а оплакванията следва да се квалифицират като касационни основания по чл. 209 от АПК, които са извън приложното поле на основанията за отмяна по чл. 239 от АПК, която уредба предвижда извънреден способ за отмяна на влезлите в сила съдебни актове.

Предвид изхода на спора, в тежест на Т. С. С. от [населено място], следва да бъдат поставени заявените от ответника по искането за отмяна разноски за заплатено адвокатско възнаграждение които е направено своевременно, представено е доказателство за тяхното заплащане, както и представен списък на разноските съгл. разпоредбата на чл. 80 от ГПК. Във връзка с направеното от страна на Т. С. С. възражение за прекомерност на направените от ответната страна разноски и като взе предвид фактическата и правна сложност на делото съдът, приема че претендираното адвокатско възнаграждение в размер от 700.00 лева, следва да бъде намалено на 400 /четиристотин/ лева.

Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Т. С. С., от [населено място], [улица] за отмяна на влязло в сила решение № 24 от 26.01.2016 г. постановено по касационно адм. д. № 764/2015 г. на Административен съд – Плевен.

ОСЪЖДА Т. С. С., от [населено място], да заплати на Н. К. Т. от [населено място], разноски в размер на 400,00 /четиристотин/ лева. Решението е окончателно.