Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/

Образувано е по касационната жалба на С. Н. Н. срещу Решение № 387/06.11.2015 г., постановено по адм. дело № 277/2015 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлен предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от неправомерни действия на администрацията в З. В, с доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Претендира отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният от него иск.

О. Г дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГД ”ИН”/ чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд Враца се е развило по исковата молба на С. Н. против ГД „ИН” София, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) /ЗОДОВ/ е предявил иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се изтезание, жестоко и нечовешко отношение, унижаващо човешкото му достойнство, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни действия на затворническата администрация в З. В, извършени на посочената в исковата молба дата. Искът се основава на твърдяното, че му е извършен личен обиск по начин, противоречащ на изискванията на закона.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора.

С решение № 83/28.02.2014 г., постановено по адм. д. № 426/2013 г. по описа на Административен съд Враца предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.

Това решение е отменено с решение № 6020/26.05.2015 г., постановено по адм.7937/2014 г. по описа на Върховния административен съд, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Прието е от касационната инстанция, че са допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, изразяващи се в необсъждане на относимите към спора факти и обстоятелства, както и в несъбиране на относими писмени доказателства относно извършването на обиска от лица, оправомощени от закона.

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е събрал сочените в отменителното решение писмени доказателства, други такива, относими към спора, допуснал е и свидетели.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения от Н. иск. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е доказано по делото да е извършен обиск по посочения в исковата молба начин, унижаващ достойнството на ищеца. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка.

Правилен е извода на административния съд, че в случая не са установени по делото законовите предпоставки на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, при което предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди се явява неоснователен.

Доводите на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са основателни. Неправилно, в нарушение на разпоредбата на чл.226, ал.2 АПК първоинстанционният съд е допуснал свидетелски показания, както и писмени доказателства, извън тези посочени като несъбрани и относими към спора в отменителното решение на ВАС.

Това нарушение не основава обаче неправилност на извода на първоинстанционния съд за недоказаност по делото на сочените в исковата молба обстоятелства, на които се основава иска за обезщетяване на неимуществени вреди, а именно, провеждане на обиск по начин, унижаващ човешкото достойнство на ищеца.

Законоустановено е, че обискът не може да се извършва по начин, унижаващ достойнството на лишения от свобода – чл.93, ал.1 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) /ЗИНЗС/.

Установено е от доказателствата по делото, конкретно представеният по делото протокол №187 от 01.06.2011 г., че на тази дата е извършен на основание чл.92 ЗИНС обиск на лишения от свобода С. Н., както и на основание чл.95 от с. з. претърсване на помещение №307 в З. В, в присъствие на посочените в него поемни лица. В този протокол не се съдържат бележки и възражения относно допуснати непълноти и закононарушения, които да са отразени съобразно изискването на чл.137, ал.4 от Наказателно процесуалния кодекс, приложим съгласно разпоредбата на чл.95, ал.4 ЗИНС. Протоколът е официален свидетелстващ документ, неговото съдържание не е оспорено в хода на съдебното производство, при което материалната му доказателствена сила, включваща и обстоятелството, че при издаването му органът е спазил предвиденото удостоверително производство /ред и форма/ не е оборена. Следователно твърденията в исковата молба, че обискът е извършен в нарушение на, разпоредбата на чл.93, ал.1 ЗИНС, са несъстоятелни.

В касационната жалба незаконосъобразните действия на извършилите обиска служители на ответника, за които е доказано по делото, че отговарят на изискванията на чл.93, ал.2 ЗИНС, се основават на свидетелските показания на допуснатите по искане на ищеца свидетели. Тези свидетелски показания не доказват твърдяното в исковата молба. Те са противоречиви, като съпоставката им основава тяхната недостоверност. В показанията си свидетелят И. твърди, че ищеца е последния от лишените от свобода, на които е извършен обиск, като този обиск е извършен в негово присъствие, на свидетеля, тъй като продължавал да се облича, в продължение на около 15 минути, при което се явявал очевидец на сочените в исковата молба действия, на които се основава предявения иск. В противоречие с тези показания свидетелят А. твърди, че при извършване на обиска на ищеца не свидетелят И., а друг лишен от свобода е бил в стаята, в която е извършван обиск. Отделно от това, в показанията си свидетелите най-общо твърдят, че „всички” били там и виждали какво става, при положение че обискът и според техните показания е извършван в стая, в която са влизали един по един. От анализа на свидетелските показания не може да се изведе еднозначен извод за провеждане на обиска на ищеца по посочения в исковата молба начин, още по-малко и станал достояние на лицата, посочени като присъстващи в исковата молба. Основателността на предявения иск не може да произтича на предположения, а на доказани в съдебното производство факти и обстоятелства, твърдяни в исковата молба. В случая обстоятелствата, на които ищеца е основал иска си за причинени неимуществени вреди са останали недоказани по делото, при което извода на първоинстанционния съд за неоснователността му е правилен.

При така изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски по делото е неоснователно, не са представени доказателства такива да са реално направени, същите не са обективирани по основание и размер в списък по чл.80 от ГПК

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №387/06.11.2015 г., постановено по адм. д.№ 277/2015 год. по описа на Административен съд Враца.

ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. С., за присъждане на разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.