Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. А. - гражданин на Пакистан, против решение № 3236 от 12.05.2016 г. по адм. дело № 4111 по описа за 2016 г. на Административния съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1265 от 16.03.2016 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Моли да бъде отменено.
Ответникът по жалбата - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б, чрез пълномощника си юрк.. П, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение на Административния съд София-град, е отхвърлена жалбата на Н. И. А. - гражданин на Пакистан, против решение № 1265 от 16.03.2016 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т.4 във вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на пакистанския гражданин за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционния съд е намерил за правилен извода на административния орган за липса на основания за прилагане на хуманитарен статут и статут на бежанец спрямо чужденеца по смисъла на чл.8 и чл. 9 от ЗУБ.
Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Пакистан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Съдът е счел, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на чужденеца и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съобразил е и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в Пакистан съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в страната по произход на чужденеца. Въз основа на приложената справка за положението в Пакистан съдът се е мотивирал, че към момента ситуацията в Пакистан не може да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, при което е приел, че са правилни изводите на административния орган за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец.
Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи.
Правилни са изводите на АССГ за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. На основание чл. 9 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. Съдът правилно е приел, че липсват доказателства жалбоподателят да е бил принуден да отпътува от Пакистан поради реална опасност от тежки посегателства спрямо него.
За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО.
Обосновани и правилни са изводите на пъвоинстанционния съд за актуалното състояние в страната Пакистан, от която е видно, че в страната по произход на чужденеца не е налице въоръжен конфликт. В точка 40 от тълкувателно решение по дело № С-465/2007 на СЕС е предвидено, че при оценяването на молбата за субсидиарна закрила се вземат предвид географският обхват на случаите на безогледно насилие и реална дестинация на молителя в случай, че той е изпратен обратно в съответната държава както става ясно от чл. 8, ал. 1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС. Съгласно цитираната разпоредба на Директивата, при оценяване на молбата за международна закрила държавите – членки могат да решат, че кандидатът не се нуждае от международна закрила, когато в една част от страната на произход не съществува реален риск той да понесе тежки посегателства и може да бъде направена разумна преценка, че чужденецът може да остане в тази част на страната. Аналогична е и разпоредбата в ЗУБ чл.9, ал. 5.“ Хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там.“
От приложените справки на дирекция „Международна дейност” на ДАБ – МС, за актуалното положение в страната към месец февруари 2017г. не може да се обоснове извод, че в страната на произход на бежанеца има безогледно насилие, което да достига толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице върнато в съответната страна или евентуално в съответния район, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Обосновано на събраните доказателства, решаващия състав се е мотивирал, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, съгласно която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там.
С оглед на гореизложеното, решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3236 от 12.05.2016 г., постановено по адм. дело № 4111/2016 г. по описа на Административен съд - София-град. Решението е окончателно.