Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. В. П., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода", в Затвора – гр. Б. срещу Решение № 1644 от 05.11.2015 г., постановено по адм. дело № 870/2014 г. от Административен съд Бургас. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество.

Ответникът – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния му представител мл. юрк. Т. Ч в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Предмет на разглеждане пред решаващия съд е иск на лишения от свобода срещу ГДИН, с който претендира ответникът да бъде осаден да му заплати обезщетение за понесени неимуществени вреди, представляващи засягане на човешкото му достойнство от арогантното и презрително отношение на медиците, понесени вследствие незаконосъобразното бездействие на ръководни служители от администрацията на Затвора гр. Б. в периода от 29.11.2011 г. до 15.05.2014 г., от което са настъпили усложнения в здравословното му състояние, оценени от ищеца на 500 000 лева.

Съдът е отхвърлил исковата молба, като неоснователна. За да постанови този резултат е приел от фактическа страна следното:

В процесния период - от 29.11.2011 г. – 15.05.2014 г. - ищецът e изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затвора Бургас, където е постъпил на 25.11.2011 г. При проведения първоначален медицински преглед - на 28.11.2011 г., както и при последващ такъв - на 05.02.2013 г. не са констатирани отклонения в здравословното му състояние и в здравния му картон е отразено, че е здрав. На 27.05.2013 г. здравословното му състояние се е влошило рязко, изпитвал е затруднения в дишането и бил прегеледан от медицински служител на затвора, който до пристигането на ЦСМП е дал лечение и е поставил начална диагноза. По спешност ищецът е бил настанен в МБАЛ - Бургас, където диагнозата е била уточнена – тотален пневмоторакс на десен бял дроб. След проведеното лечение, на 10.06.2013 г. е бил изписан, като му е дадено направление за Клиниката по гръдна хирургия при МБАЛ [населено място], където е постъпил на 13.06.2013 г. за продължаване на лечението. Изписан е без усложнения на 01.08.2013 г. На 30.10. и на 06.11.2013 г. П. е консултиран от специалист-пневмолог от ДКЦ - Бургас, който не е установил последици от оперативното лечение, застрашаващи живота му.

Тези обстоятелства от фактическа страна съдът е установил въз основа на разпитания по делото свидетел - С. С., който е изтърпявал наказанието си заедно с ищеца през зимата на 2012/2013 г., и назначената съдебно-медицинска експертиза, чието заключение е, че в конкретния случай е реагирано бързо и адекватно на внезапното, безсимптоматично и спонтанно състояние (на пневмоторакс), поради което медицинското лечение е проведено успешно, а оперативния период е протекъл без усложнения. Вещото лице е посочило изрично, че условията, при които е изтърпявано наказанието в Затвора гр. Б. нямат отношение към заболяването на П., което е възникнало внезапно. Ищецът е третиран с необходимата сериозност и отговорно поведение от служителите на Бургаски затвор, а предписаното и осъществено лечение, е било адекватно на заболяването му.

Във връзка с тази фактическа установеност решаващият съд е направил извод за липса на две от комулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1, на която се основава иска на П. - незаконносъобразно бездействие на служителите от затвора и причинно-следствена връзка между твърдяната от П. неимуществена вреда и твърдяното бездействие.

Решението е валидно, допустимо, на неправилно. Постановено е при особено съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд при следните съображения:

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Доказателствената тежест лежи върху ищеца, който при условията на пълно и главно доказване, с допестимите доказателствени средства, следва да убеди съда в наличието на комулативно изискуемите предпоставки на правната норма - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: 1. незаконосъборазен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; 2. при и по повод административна дейност; 3. вреда - в случая - неимуществена и 4. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне.

1. Предмета на делото обуслява неговата подведомственост и подсъдност, предопределя защитата на ответника, понеже обуславя неговите възражения, очертава предмета на рашението и силата на пресъденото нещо, защото представлява спорно материално право. Предмета на делото се въвежда чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в петитума на исковата му молба. За да ориентира страните, съдът е длъжен, още с доклада по делото, да квалифицира спорното право, тъй като от това зависят релевантните за него факти.

С Определение № 2201 от 26.11.2014 г. (л.39-40) съдът е очертал предмета на спора и е дал указания на страните, след което с протоколното си определение от 17.02.2015 г. (л.102), в открито съдебно заседание го е редуцирал до претенция за неимуществени вреди вследствие неосигурена навременна и адекватна медицинска помощ " от администрацията на Бургаския затвор, в резултат на което здравословното му състояние е било влошено и се е наложило да му бъде извършена хирургическа операция".

В същност предмета на иска, очертан в исковата молба е различен от посочения в двата съдебни акта. В нея се твърдят нарушения на чл. 3, ал. 1 и ал. 2, т. т. 1, 2 и 3; чл. 128, ал. 1 и ал. 2; чл. 129, ал. 1 и ал. 3; чл. 132, ал. 1, т. т. 1 и 2 и ал. 2; чл. 134, ал. 1, т. т. 3 и 6 чл. 135, ал. 1, т. 3 и ал. 4; чл. 140, ал. 1; чл. 143, ал. 1; чл. 149, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС вр. чл. 29, ал. 1 и чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ и чл. 3 ЕКПЧОС от страна на администрацията на Затвора гр. Б., осъществени чрез действията И бездействията й, в резултат на които на ищеца не е осигурена адекватна и навременна медицинска помощ, поради което той е търпял неимуществени вреди, представляващи: болки и страдания, "граничещи с мъчения" и ще търпи такива до края на живота си; засилващо се чувство на страх, незащитеност и малоценност; на безпомощност и безнадежна обреченост, както и унизително отношение към човешкото му достойнство, дължащи се на "небрежност и нежелание да извършват служебната си дейност ... добросъвестно и професионално", неадекватно лечение (с Аналгин и Парацетамол) от лекаря на затвора - д-р И. В. и мед. фелдшер В. А.; непредставяне в срок на ТЕЛК за определяне на група инвалидност и пенсия по препоръката на доц. О., поради отсъствие на лекар, назначен на щат, от което търпи "пропуснати ползи", претърпени в периода от 29.11.2011 г. до 15.04.2014 г.

По-нататък се обосновава искане за репариране на неимуществени вреди от лошите условия в затвора - липса на достатъчно свободна площ в килията; липса на санитарен възел; лоши битови условия (студено помещение, влажно, неосветено).

Претендира се обезщетение от общо 500 000 лева, законната лихва върху тази сума, ведно с "такси и разноски", като ищецат моли съда "да разпредели" така претендираната сума от 500 000 лв. "по равно между всички чл., ал., и точки, посочени в исковата молба".

По описания начин предмета на делото е останал неизяснен.

2. Към исковата молба са приложени други две от същата дата - 15.04.2014 г. (л.7 и 8), с които ищецът моли съда да му бъде назначен служебен защитник и да бъде освободен от "всякакви държавни такси, свързани с процеса срещу ГДИН", тъй като не разполага със средства да си осигури сам такъв с приложени доказателства (л.10). На молбите съдът е "отговорил" с Определение № 664 от 22.04.2014 г., с което исковата молба е била оставена без движение, а на ищеца е дадено указание, в 7-дн. срок от уведомяването да внесе по сметка на АС - Бургас държавна такса в размер на 10 лв. или в противен случай исковата молба ще му бъде върната.

Определението на съда не отговаря на изискванията за съдебен акт - написан е на ръка и в него не са изложени мотиви, както и липсва диспозитив.

Съдът не се е произнасъл по искането за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, приложим субсидиарно в настоящото производство, което впоследствие е намерило отражение при определяне на задълженият, за поемане на разходите за назначената експертиза (л.104), субект, както и при произнасянето по исканията за изпращане на копие от материалите по делото на ищеца (л. 104 и л.130).

3. С определение си от 26.11.2014 г. съдът е приел искането за предоставяне на правна помощ за основателно и го е уважил. След изпълнение на законово регламентираната процедура в тази връзка за защитник на ищеца е назначен - с определение № 2377 от 13.12.2014 г. (л.74, което също не отговаря на изискванията за съдебен акт), адв. Х. Ж, на когото не е указал да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127 ГПК и да конкретизира предмета на делото, както и размерът на вредите, съобразно отделните части на претенцията; да посочи доказателства относими към релевантните за спора факти, и не е изготвил окончателния си доклад с разпределение на доказателствената тежест; отделяне на спорно от безспорно и т. н., съобразно задълженията си по чл. 140, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

4. От поисканите от ищеца свидетели съдът е допуснал до разпит двама, тъй като е счел, че се сочат за установяване на "едни и същи факти", след което е заличил единия от тях - св. Б. К., с протоколно определение от 17.02.2015 г. (л.103, на гърба), тъй като разпита му "към настоящия момент не е необходим, а е достатъчен единствено разпита на св. С. П. С.. В същото време в мотивите на обжалваното решение е прието, че от показанията на св. С. съдът не се е убедил във факта на неадекватно медицинско лечение и арогантно отношение на медиците, тъй като от една страна той не е бил пряк свидетел на такова, от друга - показанията му са колебливи и неубедителни, и на последно място - те са неотносими към исковия период, тъй като свидетелят е бил заедно с ищеца през зимата на 2012 г., а внезапното влошаване на здравословното му състояние е станало през м. май 2013 г.

Естествено, че след като не е указал на ищеца да посочи други доказателства и не му е дал възможност да разпита поисканите от него свидетели, претенцията му е останала недоказана. Това не означава, че съдът е спомогнал за правилното развитие на процеса, с оглед правото на защита на ищеца и при съблюдаване принципа на равнопоставеност на страните.

При така изложените мотиви обжалваното решение ще следва да се отмени изцяло, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1644 от 05.11.2015 г., постановено по адм. дело № 870/2014 г. от Административен съд Бургас и

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.