Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Б. П. Б“ АД, гр. С. против решение № 304 от 21.02.2019 г. по адм. дело № 157/ 2017 г. на Административен съд – Варна, в частта, с която е прогласена за нищожна заповед № 175/ 03.04.2006 г. на кмета на община Б., с която е одобрен проект за изменение на ПУП - ПРЗ на зона за отдих „Луна“, гр. Б. за част от кв. 3 като УПИ VI-6, УПИ VII-9 и УПИ VIII-29 се обединяват в УПИ VI-6,9,29 съгласно приложената извадка от ПУП - ПРЗ. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд в оспорената част е недопустимо, тъй като е постановено по жалба на лице, без правен интерес от оспорване на административния акт. По същество поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от събраните доказателства. Моли решението да бъде обезсилено или евентуално отметено, като на дружеството се присъдят направените по делото разноски.
В хода на касационното производство касационният жалбоподател „Б. П. Б“ АД е преобразувана, като част от активите са отделени в „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД, към което преминават всички недвижими имоти, а банката е заличена като търговец. На това основание „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД, гр. С. е конституирано като касационен жалбоподател (определение от 10.12.2019г.) Дружеството поддържа касационната жалба.
Ответникът „Акредитто“ ЕООД, гр. С., в несъстоятелност, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.
Ответниците: кметът на община Б. и министърът на земеделието, храните и горите не изразяват становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:
Решението на административния съд е допустимо, но неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано против подлежащ на оспорване административен акт, по жалба, подадена от лице с правен интерес от обжалване, тъй като жалбоподателят е собственик на имота, предмет на одобрения ПУП - ПРЗ. Ето защо административния съд правилно приема, че жалбоподателят „Акредитто“ ЕООД, в несъстоятелност, има качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗУТ и подадената от дружеството жалба е допустима. Не са налице основания за обезсилване на постановения съдебен акт, а доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни.
Касационните доводи за отмяна на съдебния акт в оспорената част поради противоречие с материалния закон и представените доказателства, обаче са основателни.
Първоинстанционният съд неправилно приема, че оспорената заповед на кмета на община Б. № 175/ 03.04.2006 г., с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрен проект за изменение на ПУП - ПРЗ на зона за отдих „Луна“, гр. Б. за част от кв. 3 като УПИ VI-6, УПИ VII-9 и УПИ VIII-29 се обединяват в УПИ VI-6,9,29 съгласно приложената извадка от ПУП - ПРЗ, е нищожна поради допуснати нарушения на материалноправни разпоредби и на целта на закона.
За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. В случая първоинстанционният съд законосъобразно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Изводите на съдебния състав за нищожност на административния акт, като постановен в нарушение на материалноправни разпоредби и в противоречие с целта на закона, обаче са направени при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и не се обосновават от събраните доказателства.
Принципно следва да се посочи, че противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност на административен акт, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая посочените условия не са изпълнени. Заповедта на кмета на община Б. е издадена на предвидено в закона основание – чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ и с нея по искане на тогавашните собственици е одобрено изменение на ПУП - ПРЗ, като самостоятелни по предходния план урегулирани поземлени имоти са обединени в един урегулиран поземлен имот. Несъгласието на жалбоподателя „Акредитто“ ЕООД, в несъстоятелност, който през 2010 г. купува идеална част от урегулирания с оспорената заповед УПИ VI-6,9,29, кв. 3 по плана на гр. Б., с предвижданията на одобрения план, не обоснова нищожност на заповедта. Всички, изложени от жалбоподателя и констатирани от съдебния състав нарушения на материалния закон, допуснати при издаване на административния акт, изразяващи се в противоречие между текстовата и графичната част, в несъответствие с кадастралния план и др., сочат на незаконосъобразност на заповедта и могат да бъдат основание за нейната отмяна, което не е предмет на настоящото производство, но не и да обосноват изводи за нищожност, тъй като не представляват пороци с характера, изяснен по – горе.
Съображенията за нарушение на целта на закона също не могат да бъдат споделени. Изводът, че заповедта е издадена при „превратно упражняване на власт“ е изцяло декларативен и основан на констатираните нарушения на материалния закон, които обаче не обосновават заключението, че одобреното с оспорената заповед изменение на ПУП - ПРЗ е недопустимо и невъзможно на посоченото в акта основание, както и на всяко друго законово основание. Ето защо заключението на първоинстанционния съд в обратния смисъл е направено при неправилно тълкуване и прилагане на закона и не се обосновава от доказателствата.
Поради изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Варна в оспорената част следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на „Акредитто“ ЕООД, в несъстоятелност, против заповед № 175/03.04.2006 г. на кмета на община Б. да бъде отхвърлена.
С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция, ответникът „Акредитто“ ЕООД, в несъстоятелност, следва да заплати на касационния жалбоподател „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД сумата 1570.00 лв. разноски по делото пред касационната инстанция, включващи 370.00 лв. държавна такса за производството и 1200.00 лв. възнаграждение за адвокат.
По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 304 от 21.02.2019 г. по адм. дело № 157/2017 г. на Административен съд - Варна в частта, в която е прогласена за нищожна заповед № 175/ 03.04.2006 г. на кмета на община Б. и вместо него постановява :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Акредитто“ ЕООД, в несъстоятелност, гр. С. против заповед № 175/03.04.2006 г. на кмета на община Б..
ОСЪЖДА „Акредитто“ ЕООД, в несъстоятелност, с адрес на управление: гр. С., ул. „Г.С.Р“ № 149Б да заплати на „Пиреос недвижими имоти“ ЕООД, гр. С., бул. „Витоша“ № 146, вх. „Б“ сумата 1570.00 (хиляда петстотин и седемдесет) лева, разноски по делото в касационното производство. Решението е окончателно.