О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2091

гр. София, 04.07.2025 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 48 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “АРМЕЕЦ” АД против решение № 272/18.10.2024г. по в. т.д. № 222/2024г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 99/10.10.2023г. по т. д. № 51/2022г. на Окръжен съд - Търговище, с което са уважени предявените на основание чл.432, ал.1 КЗ, във връзка с чл.45 ЗЗД, във връзка с чл.429, ал.3 КЗ и чл.86 ЗЗД искове от В. Ф. срещу застрахователното дружество за сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от телесни увреждания в резултат на осъществено на 29.05.2022г. ПТП, ведно със законната лихва от 21.06.2022г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано, както и че е постановено в противоречие с процесуалните правила – чл.154, ал.1 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК.

Твърди, че в хода на производството не са ангажирани, респективно събрани каквито и да било доказателства за негативни психо-емоционални преживявания и неблагоприятни психически последици от настъпилите телесни увреждания. Приетото заключение по СМЕ било изготвено от вещо лице -съдебен лекар, без да е осъществен личен преглед на ищеца. Съответно въззивният съд в нарушение на чл.12 ГПК изградил вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на несъществуващи, неотносими и недопустими доказателства, които не били събрани по предвидения от ГПК ред, както и въз основа на предположения за настъпили факти. Отделно поддържа, че твърденията за претърпените болки и страдания не обуславят значителния размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че определеният размер на обезщетението не отговаря на критериите по чл.52 ЗЗД, тъй като не е съобразен със съдържащите се в ППВС № 4/1968г. задължителни за съдилищата разяснения.

Ответникът по жалбата и ищец по делото, В. Ф., гражданин на Р. Л. чрез процесуалните си представители адв. Н. Д. и адв.Г. Р., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Отправя искане за разноски, в това число адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно въведения материален интерес пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Апелативният съд е взел предвид, че въззивните възражения са сведени до основателността и размера на дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди, както и до наличието на съпричиняване.

Въззивният състав е констатирал, че в резултат на настъпилото ПТП ищецът е получил следните телесни повреди: счупване на голямопищялна и малкопищялна кости на лявата подколенница в диафизарната й част с дислокация на костните фрагменти; счупване на проксималната фаланга на втори пръст на лявата ръка, съгласно изготвената по делото СМЕ. Пострадалият е претъпрял неколкократни хирургически интервенции (операции) за наместване на получените фрактури в областта на посочени долни и горни крайници. Счетено е, че травматичните увреждания и търпените болки и страдания се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, за което указва изготвеното по делото експертно заключение - същите са резултат от действието на твърди тъпи предмети със значителна сила и отговарят на получените при ПТП на 29.05.2022г. при управление на мотоциклет и сблъсък с л. а. Вещото лице-съдебен лекар указва за търпени силни болки от пострадалия, в т. ч. и страдания в областта на счупените кости на втори пръст на лявата ръка и на двете кости на лявата подколенница, които болки ще останат за продължителен период от време, в т. ч. и след отзвучаване на острия период. Експертът сочи за наличие и за бъдеще на болки в областта на счупванията при студено и влажно време, както и при по тежък физически труд. Изразява мнение за вероятна остатъчна ограниченост в обема на движения в областта на лявата подколенница и белези от извършените операция на втори пръст на лявата ръка, и по лявата подколенница. Възстановителните периоди вещото лице указва в различни времеви граници съобразно конкретната фрактура: за втори пръст на лявата ръка - около 1,5 - 2 месеца, през който период се наблюдава трайно затрудняване движението /хватателната функция / на лявата ръка; супването на голямопищялната кост на лявата подколенница (причинило трайни затруднения в движението на долния ляв крайник) - среден срок за възстановяване около 3-4 месеца, а пълно възстановяване - вероятно след 6 месеца; счупването на малкопищялната кост на лявата подколенница (също причинило трайно затруднение в движението на левият долен крайник) - около 2,5 месеца. За по-бързото и правилно възстановяване от травмите на лявата подколенница в. л. Г. сочи, че е необходимо провеждане на физиотерапевтични процедури.

Решаващият състав е намерил за неоснователни оплакванията за недоказаност на търпени от ищеца болки и страдания. Позовал се е на следните писмени доказателства по делото: болнична документация (2 бр. епикризи от 29.05.2022г. и от 30.05.2022г. - л.86 и л.15; изследвания от образна диагностика - рентгенографски снимки - л. 45-48, както и твърд информационен носител - диск на л.88; диагноза - л.49; протоколи № 4781/29.05.2022г. и 4821/30.05.2022г. от извършено образно изследване в МБАЛ-Търговище АД - л. 52 (на лява длан и пръсти) и 53 (бял дроб и гръден кош); история на заболяването с вкл. анамнеза и общ статус - л.54, 55, 58. Също така съдът се е позовал на заключението на вещото лице, че травмите отговарят да са получени в резултат на процесното ПТП.

При определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът е датата на процесното застрахователно събитие - 29.05.2022г., както и действащите към този момент лимити на отговорност на застрахователите по КЗ; възрастта на ищеца към датата на застрахователното събитие - около 45г.; икономическата обстановка и конюнктура в страната през 2022г.; брой, степен и характер на увредите, както и отразяването им върху бита на пострадалия, включително и в дългосрочен аспект; общият лечебен и възстановителен период след ПТП и т. н. Въз основа на горевъзприетото е заключил, че обезщетението от 70 000 лева, определено от първостепенния съд, е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В мотивите е посочено, че от събраните писмени доказателства и събрани данни от назначените по делото експертизи е установено, че след инцидента ищецът е претърпял специализирано оперативно лечение на получените фрактури в областта на крайниците (нееднократно). След проведеното болнично лечение, както и в. л. указва, ще са необходими физиотерапевтични процедури, за да се подобри двигателната функция и пълния обем на движение в пострадалите крайници. Пострадалият е изпитвал трайни затруднения в движенията на долен ляв и горен десен крайник през време на оздравителния процес, при това за срок по-голям от един месец, средно за 2, респ. 6 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Ищецът е претърпял обичайните за получените травматични увреждания болки и страдания, които са били по-интензивни в първите дни след инцидента. В провелото се по делото о. с.з. на 31.01.2023г. вещото лице прогнозира възстановяване, доколкото е приложено правилно лечение при пострадалия. Към момента на обследването - м. декември 2022г. и към момента на о. с.з. оздравителният процес с цел пълен обем възстановяване двигателните функции на горен и долен леви крайници не е завършил и сочи за търпени болки и за в бъдеще, доколкото вещото лице след обследване конкретиката на случая сочи, че пострадалият „ще“ изпитва болки при студено и влажно време, и при по-тежък физически труд, както и ще бъде „необходимо“ провеждането на физиотерапия. Апелативният състав е съобразил и факта, че става въпрос за чужд за РБ гражданин, който е претърпял ПТП в чужбина, което е обосновал изводът му за изпитване на по-висока степен психологически дискомфорт у пострадалия както непосредствено след ПТП, така и в процеса на провежданото болнично и извънболнично лечение. Отчетено е, че при пострадалия безспорно е настъпила промяна в социалното функциониране и нормално общуване в месеците след събитието, което е било провокирано от силното ограничение в двигателните функции, които пострадалият е изпитвал. Прието е, че стресът, преживян от ищеца във връзка с процесното ПТП включва и причинената болка от нанесените наранявания, последвалата операция и повторната такава. Също така решаващият състав е отчел и икономическата конюнктура в страната, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Посочил е, че паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, които съгласно чл.492 КЗ след 2018г. за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане са 10 420 000 лева за всяко събитие. Взето е предвид, че тези лимити са ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий при определяне на размера на застрахователното обезщетение. Съдът е съобразил и конкретно обществено икономическите условия към 2022г., чието измерение в МРЗ е било за периода 01.01.2021 -31.03.2022г. в размер на 650 лева според ПМС № 331/26.11.2020г., а за периода 01.04.2022 - 31.12.2022г. в размер на 710 лева, според ПМС № 37/24.03.2022г. Отчетена е и инфлацията, която за декември 2022г. спрямо предходния месец, според данни от Националния статистически институт, публикувани на официалната интернет страница /www.nsi.bg/, се установява, че бележи увеличение на цените в групите като здравеопазване +2.2%, разнообразни стоки и услуги +1.6%.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?; 2/ Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, обществено - икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези условия?; 3/ Включва ли се в съдържанието на “редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди“ по смисъла на т. II от ППВС № 4/1968 г. практиката на съдилищата по близки случаи, без да има големи различия в установените обстоятелства, постановени в период, близък към момента на процесното увреждане?; 4/ Следва ли въззивният съд, при постановяване на своето решение, да вземе предвид, обсъди и разгледа целия доказателствен материал, събран по делото, и да изложи мотиви относно това кои доказателства кредитира и кои не и защо?; 5/ Необходимо ли е да се изложат мотиви във връзка с определения размер на обезщетението, над обичайните такива в аналогични случаи, за да стане ясно какви са причините за приетото за справедливо обезщетение и липсата на такива мотиви представлява ли нарушение на процесуалния закон?; 6/ Гражданството на ищеца представлява ли критерий за справедливост, обуславящ завишение на размера на неимуществените вреди?; 7/ Следва ли ищецът с всички доказателствени средства да установи вредите така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им?; 8/ Следва ли ищецът чрез пълно и главно доказване да установи истинността на твърденията си за релевантните факти?; 9/ Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора?; 10/ Допустимо ли е установяването на въздействието на деликта върху ежедневието на пострадалото лице, в това число върху начина му на живот, социализацията му и емоционално-психологическия статус, при липса на свидетелски показания да се осъществява въз основа на предположения и опитни правила, обективирани в мотивите на въззивното решение?“; Касаторът се позовава на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 147/19.06.2012г. по гр. д. № 582/2011г. на IV г. о. на ВКС, решение № 210/09.02.2018г. по т. д. № 1115/2017г. на I т. о. на ВКС и решение № 192/29.01.2018г. по т. д. № 44/2017г. на I т. о. на ВКС.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

Формулираните от касатора първи, втори и шести въпрос касаят приложението на залегналия в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост при определяне на размера на неимуществените вреди и критериите, от които следва да се изхожда при прилагането му, вкл. дали застрахователните лимити отразяват обществено-икономическите и социалните условия в страната и тяхната динамика. Тъй като същите са разрешени в обжалваното въззивно решение и са от значение за изхода по делото, е налице общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК, но същите не покриват допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – разрешаването им от въззивния съд не е в противоречие с относимата задължителна съдебна практика - ППВС № 4/23.12.1968 г., както и постоянната практика на ВКС. Апелативният съд е определил размера на обезщетението, отчитайки датата на процесното застрахователно събитие - 29.05.2022г., както и действащите към този момент лимити на отговорност на застрахователите по КЗ; възрастта на ищеца към датата на застрахователното събитие - около 45г.; икономическата обстановка и конюнктура в страната през 2022г.; брой, степен и характер на увредите, както и отразяването им върху бита на пострадалия, включително и в дългосрочен аспект; общият лечебен и възстановителен период след ПТП, чуждото гражданство на пострадалия и т. н. В съответствие с посочената задължителна практика на ВС, решаващият състав е взел предвид всички обстоятелства от значение за обема на търпените вреди, вкл. и факта, че ПТП и лечението са в трета спрямо постоянното пребиваване на пострадалия страна. Разбирането, че лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост, е застъпено в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, като въззивният съд е съобразил икономическите отношения към датата на деликта, чийто израз са застрахователните лимити.

Въпроси трети и пети не покриват общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като не биха могли да бъдат обуславящи изхода на спора. Съгласно чл.280, ал.1, т.1, вр. чл. 130 ЗСВ, единствената практика която е задължителна за съдилищата са постановените ТР от ВКС и ПП на ВС, в които се дава обвързващо тълкуване на разпоредби от нормативни актове, но не се разрешават конкретни правни спорове. Съдебните актове, с които се присъждат обезщетения за неимуществени вреди, не само не се явяват задължителна практика за съдилищата, но те са постановени съобразно конкретно установените обстоятелства, различни по всяко дело, като силата на пресъдено нещо се разпростира единствено по отношение на страните по делото, поради което дадените в тях разрешения не могат да бъдат взети предвид по друго дело.

Спрямо формулираните процесуалноправни въпроси (от седми до десети от изложението) е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, но те не покриват допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въпросите не са разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС, според която при действащата процесуалноправна уредба непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на дейността на първата инстанция, е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В съответствие с практиката на ВКС, въззивният съд е мотивирал решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като е изложил фактически и правни изводи по съществото на спора и се е произнесъл по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК. Въззивният състав е взел предвид, обсъдил и разгледал целия доказателствен материал, събран по делото, и е изложил свои собствени мотиви по предмета на въззивното производство, конкретно във връзка с определяне на размерите на справедливите обезщетения за неимуществени вреди. В случая, независимо от липсата на свидетелски показания, решаващият състав е основал решението си на обстоятелствата, установени от медицинската документация и заключението на вещото лице – медик, върху които почиват фактическите и правните изводи на съда, вкл. настъпилата промяна в социалното функциониране и нормално общуване и психическия дисконфорт в месеците след събитието е обоснована с обективно установените по делото факти - силно ограничение в двигателните функции, проведеното двукратно болнично лечение и факта, че пострадалият е чужденец.

Поради изложеното, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 272/18.10.2024г. по в. т.д.№ 222/2024г. на Апелативен съд - Варна.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК[ЕИК], [улица], [населено място], п. к. 1000, тел.: 02/ 981 13 40, с ел. адрес за призоваване на ответника по чл. 38, ал. 3 вр. ал. 2 от ГПК по делото: [електронна поща], да заплати на адвокат Г. Г. Р. и адв. Н. Н. Д., с адрес на кантората: [населено място], [улица], сума от общо 1130 лева, с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.