Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К.И срещу решение № 123/25.09.2018 г., постановено по адм. дело №224/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч (АС-Ловеч).
Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с практиката на Върховния административен съд по приложение на материалния закон. Тези твърдения е възможно да бъдат квалифицирани като навеждащи касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон. Касаторът иска да бъдат отменено обжалваното съдебно решение и да бъде постановено ново, с което да бъде отменено оспореното разпореждане. Претендира разноски.
Ответникът младши полицейски инспектор в участък Априлци при Районно управление на Министерство на вътрешните работи – Троян (РУ-Троян), редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение № № 123/25.09.2018 г., постановено по адм. дело №224/2018 г. по описа на АС-Ловеч е отхвърлена жалбата на К.И против разпореждане по чл. 64, ал. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) от 13.06.2018 г. на полицейски орган – младши полицейски инспектор при РУ-Троян, участък Априлци П.С, с което му е разпоредено да осигури свободно придвижване на ППС и пешеходци по улица с идентификатор 66771.501.121 в с. С., община А. като премахне изсипаните там инертни материали и паркирани превозни средства, както и всички спорни въпроси относно собствеността на имоти в с. С. да се решават по законоустановения ред. Административният съд е приел за установено, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия в писмена форма и установените в закона реквизити, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото доказателства. Обоснован е изводът на съда, че обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган в изпълнение на възложените му функциите по опазване на обществения ред.
Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, на който е основан и оспорения пред АС-Ловеч акт, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. В чл. 64, ал. 5 от ЗМВР, са посочени реквизитите, които следва да съдържа всяко писмено разпореждане, като фактическите основания или мотивите за издаването му, са част от определените в закона задължителни реквизити (чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР). Обосновано решаващият съд приема, че докладната записка и снимковия материал, които са част от административната преписка съдържат фактическите основания за издаване на разпореждането. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че в случая не е приложимо Тълкувателно решение № 16/13.03.1975 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния административен съд. Действително АС-Ловеч е обсъдил и сигналното писмо на кметския наместник на с. С. като част от административната преписка, но подробната докладна записка с приетите за установени факти като основание за издаване на разпореждането по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР е изготвена от младши полицейски инспектор П.С, който е и издател на полицейското разпореждане. Според цитираното тълкувателно решение е допустимо мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране, а именно страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него. В случая мотивите за издаване на разпореждането са изложени от неговия издател в подробна докладна записка, която е достатъчна, според неизгубилото действие задължително тълкувателно решение на Върховния съд, за да се приеме, че е спазено изискването по чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР. В случая са ясни конкретните факти, въз основа на които полицейският орган е счел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия. Липсата на подробни мотиви в административен акт е санирано, защото фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в другите документи в административната преписка. В същия смисъл са принципните мотиви в цитираното от процесуалният представител на К.И съдебно решение № 12739/27.11.2015 г., постановено по адм. д. 132/2015 г. от Върховния административен съд по приложение на чл. 64 от ЗМВР, но при напълно различна фактическа обстановка.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че не е установено разпореждането да е издадено във връзка с упражняване на правомощието опазване на обществения ред, както е приел първоинстанционния съд. Към момента на произнасяне, са били налице всички факти, налагащи издаването на оспореното разпореждане - нарушение на обществения ред, изразяващо се във възпрепятстване свободното движение на ППС по второстепенна улица в населено място. Обстоятелството, че недвижимият имот, върху който са поставени инертни материали и е паркирано превозно средство, представлява улица е установено с писмени доказателства, събрани в административното производство, които не се опровергават, а подкрепят с допълнително събраните в съдебното производство.
В случая не е възможно да се възприеме тезата на К.И за наличие на спор за собственост, който е разрешен от АС-Ловеч. Данните, че съпругата на жалбоподателя оспорва възможността за реализиране на мероприятието – улица, за което е отчужден недвижимия й имот, не обуславят извод за наличие на спор за собственост между община А. и К.И.Д, предприети от К.И, които е разпоредено да бъдат преустановени, нямат характер на съдебно оспорване на право на общинска собственост, а носят белезите на самоуправно поведение в нарушение на установения обществен ред. Следователно в правомощията на полицейския орган е издаването на разпореждане за тяхното преустановявяне в изпълнение на функциите му за опазване на обществения ред.
В касационната жалба са изложени доводи, според които действията на К.И трябва да бъдат квалифицирани като нарушение на чл. 2, ал. 2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) т. е. на обществения ред, но поради това, че нарушението е довършено трябва да бъде санкционирано с административно наказание, а не с полицейско разпореждане. Тези съображения не отчитат обстоятелството, че оспореното пред АС-Ловеч разпореждане не съдържа наказание и за издаването му е приложим чл. 64 от ЗМВР, а не ЗАНН (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН). Провеждането на процедура по установяване и санкциониране на административни нарушения (престъпления), не изключват правомощията на полицейските служители да разпоредят преустановяване на действия, нарушаващи обществения ред независимо дали същите тези действия имат белезите на административни нарушения (престъпления) или не. В случая действията, които нарушават обществения ред като затрудняват използването на улица (пространство за общо ползване) продължават и към момента на издаване на оспореното пред АС-Ловеч разпореждане, поради което доводите, че деянието е довършено и за това не попада в хипотезата на чл. 64 от ЗМВР, а само ЗАНН, са неоснователни.
Като е достигнал до същите правни изводи АС-Ловеч е постановил съдебно решение в съответствие с материалния закон.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение, настоящият съдебен състав намира, че то е валидно и допустимо, поради което и с оглед на установената материална законосъобразност трябва да бъде оставено в сила.
С оглед липсата на претенции от ответната страна за присъждане на разноски, такива не следва да бъдат определяни.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 123/25.09.2018 г., постановено по адм. дело № 224/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.