К.И е подал касационна жалба срещу решение № 24/5.02.2019 г. по адм. дело №127/2018 г. по описа на Ад министративния съд-Кюстендил, с което са отхвърлени предявените от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" искове: 1. за сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в периода 01.01.2017 г. - 22.03.2018 г., вследствие на допуснати от администрацията на Затвора-Бобов дол нарушения на чл.3, ал.2 ЗИНЗС, изразяващи се в системно нарушаване на правото му да ползва книги от библиотеката; 2. за сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в периода 04.12.2017 г. - 02.01.2018 г..вследствие нарушаване на правото му да направи коледна украса и да участва в обявения от администрацията конкурс, ведно със законната лихва от предявяването на исковете. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове.
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е поискала отхвърлянето на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, като провери правилността на решенията с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна.
Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на К.И срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която са предявени искове с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.), както следва: 1, за сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в периода 01.01.2017 г. - 22.03.2018 г. вследствие на допуснати от администрацията на Затвора-Бобовдол нарушения на чл.3, ал.2 ЗИНЗС, изразяващи се в системно нарушаване на правото му да ползва книги от библиотеката; 2. за сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в периода 04.12.2017 г. до 02.01.2018 г. вследствие на допуснати от администрацията на Затвора-Бобовдол нарушения на чл.3, ал.2 ЗИНЗС, изразяващи се в нарушаване на правото на ищеца да направи коледна украса и да участва в конкурс. П. се и законната лихва върху всяка от претендираните обезщетения, считано от подаване на исковата молба.
Административният съд е установил, че К.И изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора-[населено място]. Разпитани по делото свидетели разказват, че ищецът се оплаквал, че не водят в библиотеката, както и че не му е разрешено да участва в конкурса за коледна украса. Бил е притеснен и изпитвал негативни чувства. Според показанията на инспектор "Социални дейности и възпитателна работа" в Затвора-Бобов дол, коледният конкурс бил обявен за останалите групи, но не и за първа група, към която се числял ищецът, тъй като имало специален режим за охранителните съоръжения. Ползването на книги се осъществявало по следния ред - библиотекарят сам носел книги на лишените от свобода в присъствието на служител на надзорния състав без да има право да влиза в групата. Нови книги се давали, ако заетите преди са върнати. Ищецът имал невърнати книги, което било отразено в дневника за предаване и връщане на книги от библиотеката.
От представените по делото медицински документи било установено, че ищецът е настанен в първа група по чл.120, ал.1 ЗИНЗС и е диспансеризиран с диагноза „Социопатна личностова структура. Зависимост към кокаин и амфетамин. Асоциално поведение". Според заключението на назначената медицинска експертиза, Илиев страда от диссоциално личностово разстройство с асоциално поведение, при което превес имат чувствата на гняв и саморазправа, както и злоупотреба с институциите и хората, работещи в тях. При това заболяване страда механизма за самоконтрол и точната преценка за заобикалящата го среда. Субективното преживяване на дистрес е свързано с дисхармоничните нагласи у лицето при невъзможност да се изпълнят желанията му и ниския праг на фрустрация. Състоянията на декомпенсация, протекли с оплакванията за потиснатост, тревожност, нарушения на съня, не са свързани по време на описаните от ищеца психотравми – лишаване от право да ползва книги от библиотеката на затвора и участие в конкурса за направата на коледна украса.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът приел, че исковете са неоснователни. Съгласно чл.284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона, изразяващи се в изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение, поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност
Съгласно чл.165, ал.1 ЗИНЗС във всеки затвор, затворническо общежитие и поправителен дом се създава библиотека, до която се осигурява достъп на всички лишени от свобода. Административният съд приел, че ищецът е имал достъп до библиотеката на затвора и получавал книги, което се доказвало от представената по делото извадка от регистъра на заетите книги от затворническата библиотека от лишените от свобода от І група започнат на 09.06.2016г. молбата му за получаване на книги от 16.02.2016г., както и от доклад от 12.10.2018 г. на библиотекаря на Затвора-Бобовдол. Нови книги не му били предоставени, тъй като той не върнал някои от заетите книги. Съобразно установеното следвало да се направи извод, че спрямо ищеца не са осъществени незаконосъобразни действия/ бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанието лишаване от свобода, които да се явяват в нарушение на чл.3, ал.2 ЗИНЗС. С оглед заключението на медицинската експертиза, не можели да се считат за доказани и твърденията на ищеца, че е понесъл вреди от неимуществен характер, тъй като описаните от него състояния на потиснатост, тревожност, нарушения на съня не биха могли да се дължат на това, че не е получил книги от библиотеката.
Режимът на творческите и културни дейности на лишените от свобода, уреден в чл.163, ал.1 ЗИНЗС и чл.148 ППЗИНС, предвижда, че в местата за лишаване от свобода се създават условия за творчески и културни дейности, като на осъдените лица се осигурява възможност за упражняване на творчески дейности и участие в културни, спортни и религиозни мероприятия за осмисляне на свободното време - самодейни изяви чрез представяне на театрални постановки, художествени програми, музикални концерти, спектакли, свързани с празници или други важни събития, и др.; организиране на художествени и приложни изложби както от творчески изяви на лишени от свобода, така и на външни представители; организирана клубна дейност по интереси; организирани посещения на културни и религиозни мероприятия, спортни прояви, музеи, изложбени зали, исторически и други забележителности извън местата за лишаване от свобода; провеждане на разнообразни културни програми от външни представители. Конкурсът за коледна украса, визиран в исковата молба, проведен през декември 2017 година, е бил организиран за всички групи с изключение на първа група от съображения за сигурност, по причина на специалният режим, при който лишените от свобода от тази група изтърпяват наказание. Лишените от свобода на специален режим, какъвто е и ищецът, се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана и не могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и на строг режим. Изхождайки от това обстоятелство, съдът приел, че отказът на затворническата администрация да допусне ищеца до участие в конкурса за коледна украса, не противоречи на закона. С тези мотиви административият съд отхвърлил предявените от К.И искове.
Касационната инстанция намира, че решението е постановено при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби. Не се оправдава оплакването на касационния жалбоподател, че решението на първоинстанционния съд е немотивирано. Съдът е изложил последователно и пълно всички обстоятелства, относими към исковите претенции, и е направил съответни на доказателствата фактически изводи.
Не се споделя и оплакването, че изводите на съда почиват на експертно заключение, което не е компетентно. Обективно преценката на съда се основава на други факти, така че заключението на медицинската експертиза не е определящо за изхода на делото.
Административният съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че предявените искове са неоснователни. Съдът е направил правилна преценка, че действията на администрацията на Затвора-Бобовдол не са незаконосъобразни. Съгласно чл.154 ППЗИНС в затворите, поправителните домове и затворническите общежития се поддържат библиотеки съгласно установения ред и практика на гражданските библиотеки. Установено е, че ищецът не е получил нови книги от библиотеката в Затвора-Бобовдол, тъй като не е върнал преди заетите от него книги. Практиката на гражданските библиотеки е именно такава, от което следва, че правото на лишения от свобода за достъп до библиотеката не може да се счита за накърнено от незаконно действие на администрацията на Затвора-Бобовдол.
Административният съд не е нарушил материалния закон като е отхвърлил и втория предявен иск с аргумент, че не са налице предпоставките на чл.284 ЗИНЗС за ангажиране на имуществената отговорност на държавата. По закон лишените от свобода на специален режим не могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и на строг режим, което именно е станало причина ищецът да не участва в организираната през месец декември културна проява. Представените от касационния жалбоподател пред касационната инстанция писмени доказателства не са относими и не обосновават друга преценка на съда по съществото на спора.
На последно място, предявените от К.И искове подлежат на отхвърляне и поради това, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията вследствие на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. Обстоятелствата, които съставляват основание на исковите претенции по това дело обаче, не могат да се характеризират като нарушения по чл.3 ЗИНЗС, които са толкова тежки, че уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
При отсъствието на допуснати от административния съд нарушения на процесуалния и материалния закон постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24/5.02.2019 г. по адм. дело №127/2018 г. по описа на Административния съд-Кюстендил. Решението не подлежи на обжалване.