Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на С.М от [населено място] против решение № 880 от 15.02.2019г., постановено по адм. д. № 5334 по описа за 2018г. на Административен съд - София град. Твърди, че решението е постановно в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск в пълен размер.

Ответникът - Държавна агенция "Национална сигурност" чрез своя процесуален представител оспорва основателността на касационната жалба и моли решението да се остави в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество.

С обжалваното решение Административен съд - София град е разгледал по същество предявения от С.М от [населено място] против Държавна агенция "Национална сигурност" иск с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени от ответника неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решение на ДКСИ от 07.04.2015г. и до окончателното й изплащане, претърпени от незаконосъобразен административен акт – Заповед №Л-48/06.03.2015г. на председателя на Държавната агенция „Национална сигурност", отменен с влязло в сила Решение №26-ІІ/07.04.2015г. на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Ищецът е посочил в исковата молба, че с постановяване на Заповед №Л-48/06.03.2015г. е бил накърнен общественият му и служебен престиж сред служителите и ръководителите на всички нива в ДАНС, пред бившите му колеги в Министерството на вътрешните работи, както и пред близките, семейството и съседите. В резултат на недействителния и отменен административен акт е бил лишен от професионална реализация на по-високо ниво в йерархията на ДАНС, били са му причинени тежки душевни страдания и срам, здравословното му състояние е било рязко влошено и в резултат на преживените душевни и психически страдания е получил сърдечно заболяване. По делото са събрани гласни и писмени доказателства исъдебно-медицинска експертиза.

От фактическа страна съдът е приел, че ищецът е служител в ДАНС, включително и към момента на разглеждане на делото, като към 06.03.2015г. е заемал длъжността началник на отдел „Противодействие на корупцията в ДАНС“ към Дирекция „Инспекторат.

С. З №Л-48/06.03.2015г. на председателя на ДАНС е отнето Разрешение №Л-5699/24.06.2013г., издадено на ищеца за достъп до ниво класификация „строго секретно“. С Решение на ДКСИ №26-ІІ/07.04.2015г., влязло в сила на датата на постановяването му, на основание чл.68 от ЗЗКИ (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗЗКИ, приложимата редакция ДВ, бр.45/2002г.). заповед №Л-48/06.03.2015г. на председателя на Държавната агенция „Национална сигурност е отменена.

За да отхвърли предявения иск съдът е приел, че твърдените в исковата молба вреди са останали недоказани в хода на производството по делото. В мотивите се посочва, че недоказано е твърдението, че ищецът е претърпял такива душевни тревоги и страдания, вследствие от незаконосъобразния административен акт, които по някакъв начин да са увредили неговото психическо или физическо здраве или да са намерили друго отражение върху неговите морални устои. Този извод е направен след анализ на събраните по делото писмени доказателства относно здравословното състояние на ищеца, въз онова на прлиетата съдебно-медицинската експертиза и анализа на гласните доказателства, събрани по делото.

Съдът е приел, че основното заболяване на ищеца от сърдечно-съдов характер е установено преди издаване на отменената заповед и не е пряка и непосредствена последица от отменената заповед. Развити са съображения, че заключението на вещото лице не установява твърдяното в исковата молба рязко влошаване на здравословното стояние и настъпването на сърдечно заболяване в резултат на душевни и психически страдания, преживени вследствие на отменения административен акт. Съдът е приел, че според заключението на вещото лице есенциална хипертония (първична, с неизвестна причина) при ищеца е установена по повод на друго заболяване във връзка с което е посетил лекар на 23.02.2015г. При извършената впоследствие – на 24.02.2015г., консултация с кардиолог е била установена ляво камерна недостатъчност и придружаващо заболяване - хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, за което е била предписана адекватна терапия. На 09.03.2015г. ищецът отново е посетил лекар, като при прегледа е било установено увреждане на лумбо-сакралните коренчета (лумбалдичен синдром) с болка в областта на кръста, иридираща към левия крак с изтръпване и затруднена походка. На 13.03.2015г. на ищеца е била поставена диагноза [диагноза] за което на 16.03.2015г. му е бил издаден болничен лист. Въз основа на представената медицинска документация и извършения личен преглед на вещото лице по делото е дало заключение, че към датата на постановяване на Заповед №Л-48 - 06.03.2015г., ищецът е страдал от есенциална хипертония, хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, увреждания на лумбосакралните коренчета. Според експертизата, етиологията на възникването на артериалната хипертония показва, че причините за настъпването й са неизвестни, а уврежданията на лумбосакралните коренчета са в резултат на дегенеративни процеси. Вещото лице е заключило, че няма медицинска документация, която да доказва влошаване на артериалната хипертония, а нито един от изброените в експертизата фактори, включително психическо напрежение, не може самостоятелно да предизвика повишено кръвно налягане, като е възможноболковият синдром, свързан с увредата на лумбосакралните коренчета, да даде моментна допълнителна реакция, но не и да е основна причина.

Що се отнаса до анализа на събраните по делото гласни доказателства, настоящата инстанция намира, че същите следва да бъдат възпроизведни, както следва : "....Съдът, макар да кредитира показанията на свидетелите, намира, че последните не установяват по безспорен начин настъпването на реална вреда за ищеца, която да е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт. На доказване в процеса подлежат конкретните проявления на изпитваните негативни чувства и емоции. Описанието на проявленията може да даде на съда опора за определяне сериозността на емоционалния стрес, а от тук - за справедливо съизмеряване на вредите от неимуществено естество. По тази причина на доказване подлежат личните възприятия, времето и начинът на отработване на негативните вътрешни изживявания. Такова доказване по делото не бе проведено.Свидетелят Д.Й изрично декларира, че не е поддържал връзка с ищеца и не се е срещал лично с него, както в процесния период, така и след това, но като бивш служител в ДАНС се интересува от процесите там и е узнал от трети лица, че Михалков има някакви проблеми без да може конкретно да ги назове, още по-малко има лични впечатления как са се отразили тези проблеми върху физическото и емоционално състояние на ищеца. От друга страна свидетелят Д.М изразява предположение относно причините за настъпилата промяна у Михалков през последните три години, като от весел и контактен човек ищецът е рухнал психически. Тази промяна свидетелят отдава на с проблемите в службата за които Михалков му е разказвал, както и на това, че е бил пренебрегван в работата си, за който факт знае от негови колеги в службата. На първо място свидетелят не уточнява с какви точно проблеми на ищеца свързва промяната в характера на последния и какви негативни преживявания лично е възприел и в кой точно период. Не особено достоверно звучи обяснението, че служители на ДАНС разказват за служебните си дела и тези на трети лица като в Ганкиното кафене. С. К и Чаушев също излагат личните си предположения как се е отразил актът на отнемане на достъпа до класифицирана информация на Михалков, пречупвайки ги през призмата на собственото им виждане за тежестта на акта за отнемане на достъп до класифицирана информация. Освен това от техните изявления се опровергава твърдението или поне не се потвърждава, това, че е било променено в негативен план отношението на колегите към ищеца и то във връзка с постановяване на административния акт. По делото не са посочени конкретни факти относно проведени след издаване на административния акт конкурси за повишаване в длъжност в които жалбоподателят е участвал или пък не е участвал и единствената причина да не заеме друга подходяща за квалификацията му длъжност е отменената (и то в рамките на 1 месец) Заповед №Л-48/06.03.2015г. Не се констатираха и данни за препятстване на кариерното развитие на С.М в структурите на ДАНС".

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на матералния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Необосновани са изводите, че показанията на разпитаните по делото свидетели не установяват по безспорен начин настъпването на реална вреда за ищеца. Разпитаните по делото свидетели, дали показанията си под клетва, ясно и непротиворечиво посочват, че след издаване на оспорената заповед за отнемане на достъп до класифицирана информация е последвала неблагоприятна и отрицателна промяна в поведението на ищеца, същият е станал затворен, избягвал е контакт с колегите си, станал е потиснат и угрижен, проявявал е явни физиологични признаци, които и без медицинска компетентност, се свързват с повишено кръвно налягане. Свидетелите заявяват в показанията си, че това поведение се е проявявало както на работа, така и извън нея, доколкото те са имали лични впечатления и контакти извън службата. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил тази показания в съвкупност с останалите доказателства по делото, а е направил анализа им отделно, извън контекста на всички събрани по делото доказателства. Дори да се приеме, че физическите страдания не са породени от незаконосъобразната заповед, а са съществували и преди нейното издаване, отрицатиелното й въздействие върху психоемоционално състояние, доказано от показанията на свидетелите по делото, представлява реална вреда за ищеца, поради което изводите за липса на такава, се явяват неправилни. С оглед на горното, настоящата инстанция намира, че решението е неправилно на основанията, посочени в чл. 209, т.3 АПК и същото следва да се отмени. Вместо него следвада се постанови друго, с което предявеният от С.М от [населено място] против Държавна агенция "Национална сигурност" иск с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени от ответника неимуществени вреди следвада се уважи. При определяне размера на дължимото обезщетение, на осн. чл. 52 ЗЗД, вр. §1 ПР на ЗОДОВ, съдът следва да определи обезщетение, което да бъде съобразено с общественото понятие за справедливост, като вземе под внимание продължителността на отрицателно въздействие на увреждащия факт върху психоемоционалното състояние на ищеца, доказаната по делото степен на увреждане. Доколкото незаконосъобразната заповед е имала въздействие за един не много продължителен период от време, въздействала е само върху емоционалното състояние лицето и не е довела до трайно увреждане, съдът намира, че обезщетение в размер на 1000 лв. отговаря на обещественото понятие за справедливост. Върху сумата следва да се присъди законната лихва, считано от 7.04.2015г. С оглед на горното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 880 от 15.02.2019г., постановено по адм. д. № 5334 по описа за 2018г. на Административен съд - София град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Държавна агенция "Национална сигурност" да заплати на С.М от [населено място] обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразна заповед № Л-48/06.03.2015г., отменена с решение на ДКСИ №26-ІІ/07.04.2015г., в размер на 1000 / хиляда/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 7.04.2015г. и до оконателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 2650 лв. /две хиляди шестстотин петдесет лева/ за двете съдебни инстанции.

Отхвърля иска на С.М от [населено място] против Държавна агенция "Национална сигурност" за присъждане на обезщетение за причинени от ответника неимуществени вреди в останалата част до предявения размер от 40 000 лв. Решението не подлежи на обжалване.