Образувано е по касационна жалба на И.Т от [населено място], против решение №1286/13.06.2019 г. по адм. д.№3615/2018 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение №2153-15-234 от 16.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане №[ЕГН]/ протокол №2136-15-66/03.10.2018 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Пловдив. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноски.
Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Пловдив чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Г.В е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и от активно легитимирана страна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С разпореждане №[ЕГН]/ протокол №2136-15-66/03.10.2018 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Пловдив, на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО е отменено разпореждане №[ЕГН]/1999 г. на пенсионния орган при ТП на НОИ Пловдив за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И.Т. В резултат на проведено отново производство по отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е преизчислена и отпусната пенсията на Танева в нов размер, считано от 01.01.1999 г. по чл.2, ал.1 от Закон за пенсиите отм. /ЗП отм. /, чл.46а от ЗП отм. и параграф 25 от ЗИДЗП отм. , Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от трета категория труд – 26 г., 03 м. и 24 дни, индивидуален коефициент 0.689, определен от доход за периода от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. в размер на 7,183.00 лева и за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1998 г. с доход 1,021,970.00 неденоминирани лева. Намален е размерът на зачетения осигурителен стаж през 1999 г. от 27 г. 10 м. 03 дни, защото Танева не е могла да представи оригиналните документи от пенсионната си преписка от 1999 г.
Първоинстанционният съд е приел, че от събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства се установява, че оспорените административни актове са издадени при наличие на хипотезата по чл.99, ал.1,т.2, б.“г“ от КСО, при правилно прилагане на административно производствените правила и материалноправните разпоредби, след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая, като от административния орган служебно е събрана необходимата и относима информация. С. Аивен съд Пловдив, административният орган законосъобразно е приел, че по отношение на Танева са събрани всички необходими доказателства в резултат на служебната проверка за нейния действителен осигурителен стаж – 26 г. 03 м. 24 дни, тъй като липсват необходимите доказателства за периода 1971 г. – до м.04, 1973 г. Касаторката не е представила оригиналите на документи за стаж, въз основа на които е определена пенсията й с разпореждане №[ЕГН]/1999 г. Танева не е декларирала други осигурители и периоди на положен от нея стаж, поради което пенсията й е определена в действителен размер с доход по образец УП-2 №36/0.04.2017 г., издаден от „С. П“ АД. Така постановеното решение е правилно.
От приложената на л.9 по адм. д.№3615/2018 г. справка от м. юни 2012 г. от базата данни на НОИ, както и от решения на директора на ТП на НОИ и разпореждания на пенсионния орган се установява, че с разпореждане №[ЕГН]/1999 г. /липсващо в преписката по делото/, на И.Т й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление от 17.03.1999 г., считано от 01.01.1999 г., пожизнено на основание чл.2 от ЗП отм. , Размерът на пенсията е определен при: осигурителен стаж от ІІІ категория труд – 27 г. 10 м. 03 дни, индивидуален коефициент 0,699, определен от доход от 01.01.1983 г. до 31.12.1985 г. в размер на 7192,00 лева и от 01.01.1997 г. до 31.12.1998 г. с доход – 1,021,970.00 лева. С разпореждане №[ЕГН]/13.12.1999 г., считано от 22.11.1999 г., личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменена на основание чл.26, ал.3 от ППЗП отм. с доход за нов годишен базисен период от 01.01.1982 г. до 31.12.1984 г. и доход в размер на 18,926.00 лева и индивидуален коефициент е 1,690. Така определената пенсия е била осъвременявана през годините с разпореждания, приложени в административната преписка по делото.
С приложено на л.37 по адм. д.№3615/2018 г., разпореждане №[ЕГН] от 12.07.2012 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ Пловдив, на касаторката е отпусната и социална пенсия за инвалидност по нейно заявление от 20.01.2012 г. и представено ЕР на ТЕЛК за 73% трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране 07.10.2011 г. и навършена възраст 68 г. и 1 м., считано от 20.01.2012 г. На основание чл.90, ал.2 социалната пенсия за инвалидност е определена в размер на 110,95 лева, от която Танева получава 25% към личната си пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С писмо изх.№12-10479/18.03.2013 г. /л.40/ от началник на сектор „Пенсионно осигуряване“ до И.Т е поискано във връзка с преглед на пенсионните досиета, в 7-дневен срок от получаване, тя да представи в РУСО Пловдив всички документи, удостоверяващи осигурителния й стаж. Видно от писмо изх.№1Д479#1/24.02.2014 г. /л.43/ на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ гр. П. до началник отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ /КПК/, в изпълнение на заповед №200/15.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, е установена необходимост от възстановяване на пенсионни досиета, сред които и това на Танева. Административният орган е предприел действия за проверка по реда на 108, ал.1 от КСО и по установяване на осигурителния стаж на лицето. И.Т в собственоръчни декларации от 27.02.2014 г./ и с вх.№39915#20/28.02.2017 г. е посочила, че не е в състояние да представи исканите доказателства отново /л.76 по адм. д.№3615/2018 г./. В хода на производството са издадени следните актове: 1/ разпореждане №[ЕГН]/ протокол №N01144/12.04.2017 г. на началник отдел „ПО“ при ТП на НОИ Пловдив, отменено с решение №2153-15-101/12.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ; 2/ разпореждане №[ЕГН]/ протокол №2136-15-12/14.02.2018 г. отменено с решение №2153-15-74/04.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и 3/ процесното разпореждане №[ЕГН]/протокол №2136-15-66/03.10.2018 г. на началник отдел „ПО“ при ТП на НОИ Пловдив, потвърдено с обжалваното в настоящото производство решение №2153-15-234/16.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив. Формиран е извод за промяна в размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на база новоприетия намален осигурителен стаж на Танева от 27 г.10 м. и 03 дни на 26 г. 03 м. 24 дни. Определена е пенсия в по-нисък размер, преизчислена по периоди.
Според касационния състав правилно административният орган се е позовал на чл.99, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО. Съобразно разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Съгласно чл.99, ал.1, т.2, б.“г“от КСО основание на процесното разпореждане на пенсионния орган, влязлото в сила разпореждане по чл.98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал по инициатива на органа, когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането.
Налице е фактическият състав от посочената правната норма и като са отменили всички предходни разпореждания, с които е била отпусната и осъвременявана личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката и са отказали отпускане на пенсия пенсионните органи и административният съд са приложили точно материалния закон.
Личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на касаторката е била отпусната по реда на чл.2, ал.1 от Закон за пенсиите отм. , считано от 01.01.1999 г., като същата не е могла да установи наличието на визирания в отмененото разпореждане осигурителен стаж. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност е достигнал до обосновани изводи, които се споделят и от касационната инстанция. Аналогично – решение №10278 от 03.07.2019 г. по адм. д.№13696/2018 г., VІ отд. на ВАС.
На ответника по касация, с оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за настоящата касационна инстанция.
Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1286/13.06.2019 г. постановено по адм. д.№3615/2018 г. на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА И.Т от [населено място] да заплати на ТП на НОИ – Пловдив разноски по делото в размер на 100,00 (сто лева). РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.