Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 362 от 22.12.2017 г., постановено по адм. д. № 333/2017 г. по описа на Административния съд – С. З (АССЗ).

С решението е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. С. (ГДИН) да заплати на И.И от [населено място] сумата от 1400 (хиляда и четиристотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия (на минимална свободна жилищна площ; на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещението; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и на един час престой на открито на ден) при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” за периода 26.10.2011 г. до 06.07.2012 г. и за периода от 25.07.2012 г. до 02.11.2012 г., направените по делото разноски в размер от 10 (десет) лева и е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 60 000 (шестдесет хиляди) лева.

Едната касационна жалба е подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. С. и е срещу частта от съдебното решение, с която е осъдена за част от претендираното обезщетение. Твърди се недопустимост на решението в оспорваната част поради недопустимост на предявения иск, алтернативно отмяната му в осъдителната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на съдебното решение или постановяване на друго, с което искът на ищеца да бъде изцяло отхвърлен.

Другата касационна жалба е подадена от И.И срещу частта от съдебното решение, с която предявеният иск е частично отхвърлен. Твърди се, че при определяне на обезщетението съдът не е приложил правилно принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД. Иска се уважаване на...