Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба от кмета на община - Исперих срещу решение № 101 от 19.10.2018 г., постановено по адм. д. № 148/2018г. по описа на Административен съд – Разград.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, кметът на община – Исперих, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.

Ответниците, Ш. Мехмед от [населено място] и Н. Йондер, редовно призовани, не се явяват. От първия ответник чрез адв. Г.С е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно – за правилност на атакувания с нея съдебен акт.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която подлежащият на касационно обжалване съдебен акт е неблагоприятен.

При извършената от съда служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на обжалваното съдебно решение с материалния закон, вменена му от разпоредбата на чл. 218, ал 2 от АПК, настоящият състав на ВАС, трето отделение намира съдебното решение за недопустимо като постановено по недопустима жалба срещу акт, издаден по заявление, предявено от ненадлежна страна.

Производството пред Административен съд Разград е образувано по жалба от Ш. Мехмед чрез адв. Г.С срещу писмо изх. № ОД-158-1 от 18.07.2018 г. от ст. специалист“Гражданска регистрация“ при община –Исперих, с което пълномощникът на заявителя / той - и жалбоподател/ адв. Г.С е уведомена, след преглед на изпратените от нея по пощата документи, че искането й не може да бъде изпълнено по следните причини :

1. Приложеното пълномощно е издадено за община –Дулово, а не за община –Исперих;

2. Липсва формуляр“Б“ / за брака в Турция/ на упълномощителите ;

3. Липсва справка от семейния им регистър от Турция;

4. Липсват квитанции за платени съответни такси на касата в община И..

По гореизброените причини административният орган е заявил, че връща на подателя – адв.. С всички документи.

С обжалваното в настоящото производство съдебно решение АС - Разград е обявил за нищожен отказа за съставяне на акт за раждане на Д. Й. по заявление вх. № ОД-158 /18.07.2018г., обективиран в писмо изх. № ОД-158-1/18.07.2018г., изпратил е преписката на кмета на община –Исперих за произнасяне по подаденото искане в съответствие с указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на съдебното решение, като е определил 7-дневен срок на административния орган за произнасяне по заявлението, считано от влизане в сила на съдебното решение. Със същия съдебен акт община –Исперих е осъдена да заплати на Ш. Мехмед съдебни разноски за производството в размер на 610 лв.

За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваното писмо е индивидуален административен акт по дефиницията на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като представлява изричен отказ на административен орган да издаде искания със заявлението акт за раждане на дете, родено в чужбина, единият от родителите на което е [гражданство] съгласно разпоредбата на чл.72, ал.2, т.1 от ЗГР (ЗАКОН ЗЗД ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) /ЗГР/.

АС-Разград е заключил, че постановеният изричен отказ е незаконосъобразен, доколкото заявлението на Ш.Мехмед чрез адв. Г.С е подадено до компетентния административен орган - кметът на общината, в която е постоянният адрес на заявителя- [гражданство] и баща на детето, издаването на чийто акт за раждане се иска. Към заявлението според съда са представени всички изискуеми по чл.70, ал.2 от ЗГР документи - заверен препис - извлечение от акта за раждане, издаден от турските власти-в надлежен превод на български с апостил, както и документ за идентичност на имената на бащата по съставения в Турция акт за раждане на детето и българската му лична карта. АС-Разград е стигнал до извода за липса на необходимост от посочените от административния орган като изискуеми допълнителни документи - акт за сключен граждански брак на родителите на детето и справка от семейния им регистър в Турция, тъй като тези документи не са сред посочените по см. на чл.70, ал.2 вр. с чл.72, ал.2, т.1 и ал.3 от ЗГР документи. Според съда в актовете за гражданско състояние не се вписват данни, заявления и сведения, които не са предвидени в закон., поради което дали между родителите има сключен брак или не и какъв е семейният им статус, се явява без значение за издаване на искания акт за раждане. Базирайки се на разпоредбата на чл.47, ал.3 от Конституцията на РБ, съдът е заключил, че изложените от ответника доводи в писмения отговор на жалбата за необходимост от спазване на поредността в ЗГР - актът за брак да предхожда акта за раждане, не намират опора в закона. Съдът е приел за неоснователно и изложеното в атакуваното писмо изискване за представяне на доказателства за платена такса за издаване на искания документ, тъй като съгласно чл.40 от ЗГР издаването на акт за раждане е безплатно.

Въпреки гореизложеното АС-Разград е приел, че обжалваният изричен отказ е нищожен, тъй като е издаден от административен орган, който не притежава материална компетентност по делегация за издаването му. По делото не са ангажирани доказателства, че кметът на общината, който по закон е и длъжностно лице по гражданското състояние, е делегирал тези свои правомощия с писмена заповед на друго длъжностно лице - в случая на издателя на писмото –ст. специалист“ГР“ при община – Ихтиман.

По горните съображения изричният отказ е обявен за нищожен, преписката по заявлението е изпратено на кмета на община-Исперих за ново произнасяне в 7-дневен срок от влизане на съдебния акт в сила при спазване указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на същото съдебно решение. Съдебното решение е недопустимо.

Действително, според разпоредбата на чл.70, ал.2 от ЗГР,български гражданин може да представи получен от него препис от съставен в чужбина акт за раждане направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес съгласно чл.72, ал.2, т.1, т.2 и т.3, заедно с легализиран и заверен превод на български език с искане да бъде съставен акт за раждане на български гражданин.

В конкретния случай е подадено заявление за съставяне на акт за раждане в Р България на база Препис - извлечение от Акт за раждане № 819, изготвен от Дирекция „Гражданско състояние“- Боюкчекмедже, Истанбул, РТурция на лицето Д. Й., личен № [номер], пол [пол], [дата на раждане] в [населено място] от родители : баща - Ш. Йондер и майка – Н. Йондер. Искането за пресъставяне на акт за раждане на Д. Й. е подадено до кмета на община И. от адв.Г.С в качеството й на пълномощник на бащата на Д. Й. – Ш. Йордер, като, съгласно преведено с апостил изявление на ГД „Гражданство и гражданско състояние“ при МВР-РТурция за идентичност на имена лицето Ш. Йондер като [гражданство] е бил известен с името Ш. Мехмед. По делото е представено и копие от българска лична карта на Ш. Мехмед, издадена от МВР-[населено място] на [дата] с постоянен адрес- [населено място].

Искането за издаване на акт за раждане по реда на чл.70, ал.2 във вр. с чл.72 ат ЗГР е подадено / вкл. и чрез пълномощник/ от молител, който не е материалноправно легитимиран да упражнява чужди права, доколкото към момента на подаването му -18.07.2018 г. лицето, за което се отнася преиздаването на акта за раждане, вече е непълнолетно - навършило е [възраст], поради което както подаването на искането, така и евентуалното упълномощаване на адвокат за тази цел, за да е редовно и да подлежи на разглеждане по същество, следва да е подписано от Д. Й. – лично и със съгласието на баща му Ш. Мехмед, а не само от Ш. Мехмед / чл.4, ал.2 от ЗЛС (ЗАКОН ЗЗД ЛИЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО) и чл.18, ал.1 от АПК във вр. с чл.27, ал.1 и чл.28, ал.2 от ГПК/

След като самото искане до административния орган е следвало да бъде предявено от Д. Й. – лично и със съгласието на баща му Ш. Мехмед, на още по-силното основание жалбата срещу писмо изх. № ОД-158/1/18.07.2018 г. на ст. специалист при община И. / което настоящият съдебен състав квалифицира като акт по чл.197 от АПК, а не като такъв по чл.21, ал.1, последна хипотеза от АПК / е следвало да бъде обжалвано от Д. Й. – лично и със съгласието на баща му Ш. Мехмед. Жалбата срещу цитираното по-горе писмо е предявена чрез адв. Г.С в качеството й на пълномощник единствено на Ш. Мехмед - лице без процесуално право да предявява чужди права пред съд, съответно –без процесуална и материалноправна легитимация и без самостоятелен правен интерес от оспорване.

Като се е произнесъл по жалба, предявена от ненадлежна страна, АС - Разград е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 101 от 19.10.2018 г. постановено по адм. д. № 148/2018 г. по описа на Административен съд – Разград и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението е окончателно.