О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 17 1

гр.София, 12.03.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

единадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 4483/ 2019 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. А. Р. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 5011 от 04.07.2019 г. по гр. д.№ 6412/ 2018 г., (поправено с решение по същото дело № 7218/ 25.10.2019 г.) с което частично е обезсилено, частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр. д.№ 63113/ 2016 г. и като краен резултат „Кедра 2005” ООД, гр. София, е осъдено да заплати на жалбоподателя на основание чл.128 т.2 КТ сумата 3 007,95 лв – трудово възнаграждение за периода 01.09.2015 г. – 07.12.2015 г. със законната лихва от 04.11.2016 г. до окончателното й изплащане, сумата 326,87 лв обезщетение за забава в размер законната лихва върху дължимите трудови възнаграждения и сумата 423,60 лв разноски пред двете инстанции. Решението на първата инстанция е обезсилено в частта, в която „Кедра 2005” ООД, гр. София, е осъдено да заплати на жалбоподателя на основание чл.6 ал.1 т.2 НСОРЗ сумата 37 242,75 лв – допълнително трудово възнаграждение във връзка с изпълнение на дейности като ръководител проект „Експлоатация на геотермално поле Ератину, Нестос, Гърция” за периода 10.03.2015 г. – 07.12.2015 г. със законната лихва от 04.11.2016 г. до окончателното й изплащане, без съдът да постанови прекратява ли производството по този иск.

Въззивният съдебен акт (за който не съществува вероятност да е нищожен) е...