Частно гражданско производство № 5О/54 г. на ВС е образувано по повод писмо № 1697-5-3 от 24.05.1954 г. на Министерството на правосъдието, отдел "Инспекторат", с което се иска на основание чл. 17 от Закона за устройство на съдилищата ОСГК на ВС да издаде тълкувателно решение по въпроса: при предявен от една от страните по един висящ процес на основание чл. 118 ГПК установителен иск, с който се иска от съда да се произнесе по делото относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът по делото, следва ли съдът в резолютивната част на решението да обяви дали преюдициалното правоотношение съществува, или не.

Според чл. 118 ГПК до приключването на устните състезания в първата инстанция както ищецът, така и ответникът могат да поискат от съда да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.

Искането, основано на чл. 118 ГПК, щото съдът да постанови решение и по преюдиционалното правоотношение, по своето естество е иск, и то инцидентен установителен иск за разлика от обикновения такъв.

Защото инцидентният установителен иск по своята правна същност е един иск в пълния смисъл на думата, затова предявилата го страна трябва да посочи както основанието, така и петитума му.

Ако се касае например до инцидентен установителен иск за признаване на правото на собственост върху недвижим имот, предявилата го страна трябва да изложи фактическия състав, от който произтича правото й, и да иска съответните доказателства за установяване на тия факти, образуващи основанието на инцидентния установителен иск. Противната страна следва да направи своите възражения по иска и да поиска съответните доказателства. Както се спомена, съгласно чл. 118 ГПК съдът следва да се произнесе по инцидентния установителен иск с решението по делото, с което се приключва процесът в неговата цялост. Произнасянето с решението означава, че съдът в резолютивната част на същото следва да обяви дали преюдициалното правоотношение, предмет на инцидентния установителен иск, съществува, или не.

От това пък, че съгласно чл. 189 ГПК към всяко решение съдът трябва да изложи и мотивите, въз основа на които го е постановил, следва, че той трябва към решението да изложи и мотивите, въз основа на които е издал същото, и по преюдициалното правоотношение. Когато всичко това е сторено от съда, без съмнение решението в неговата цялост влиза в сила и представлява присъдено нещо и по спора за съществуването или несъществуването на преюдициалното правоотношение.

Съгласно чл. 118 ГПК съдът следва не само в мотивите, но и в резолютивната част на решението да обяви дали преюдициалното правоотношение, от което изцяло или отчасти зависи изходът на делото, съществува, или не.

Въпросът е, когато съдът е пропуснал да обяви в резолютивната част на решението си дали преюдиционалното правоотношение съществува, или не съществува, но в мотивите на решението, както той в изпълнение на разпоредбата на чл. 189 ГПК е изложил, се е произнесъл по тоя спор, може ли да се счита, че решението пак влиза в сила и представлява присъдено нещо и по тоя спор.

ОСГК на ВС прие, че и в тоя, последния, случай решението влиза в сила и представлява присъдено нещо и по спора за съществуването или несъществуването на преюдициалното правоотношение.

ОСГК приема, че влиза в сила не само резолютивната част на решението, но и неговите мотиви, и то само ония, с които съдът е установил фактите и правоотношенията между страните.

Влизат в сила само ония мотиви на решението, с които съдът признава или отрича спорните между страните правоотношения.

Щом влиза в сила не само резолютивната част на решението, но и неговите мотиви, то присъдено нещо ще има и тогава, когато в диспозитива на решението съдът е пропуснал да обяви дали признава, или отрича съществуването на преюдициалното правоотношение между страните, но в мотивите на същото той се е произнесъл по тоя спор, като е признал или отрекъл съществуването на тия правоотношения.