Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" към Министерство на транспорта (ИААвтАдм), подадена чрез юрк.. Г, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 119/ 06.10.2017 г. по адм. дело № 235/ 2017 г. на Административен съд– Габрово (АС Габрово), с коeто същата е осъдена да заплати обезщетение, за претърпени имуществени вреди.
Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва, че съдът не се е произнесъл по всички доказателствени искания, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Счита за неправилно и необосновано решението в частта, с която е присъдена лихва, тъй като разходът представлява съдебни разноски, които съгласно нормативната уредба се възстановяват от спечелилата страна без лихви за забава. Моли за отмяна на решението и да се отхвърли предявения иск като недоказан.
Касационният жалбоподател Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", в съдебно заседание, чрез юрк.. Кева моли за отмяна на решението, като неправилно и необосновано.
Ответникът- "Неомат 71" ООД гр. Г. не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба относно датата, от която се дължи лихвата. Намира съдебното решение, с което е приет предявения иск за имуществени вреди за основателен и доказан.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.
Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на "Неомат 71" ООД - гр. Г. срещу ИА “Автомобилна администрация”.
С обжалваното решение ИА “Автомобилна администрация” е ОСЪДЕНА да заплати на "Неомат 71" ООД сумата 300 /триста/ лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на задължението.
В съдебния акт е посочено, че с Решение № 334/ 15.06.2017г. постановено по НАХД № 713/ 2017г. на ГРС е отменено Наказателно постановление НП № 27- 0000071/ 27.04.2017г. на Началник ОО КД - ДАИ Габрово. "Неомат 71" ООД Габрово е защитаван и представляван по делото от адвокат, като е приложен договор за правна защита и съдействие, по който е платен хонорар в размер 300 лева.
Адм. съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди. Присъждането на сторените разноски има обезщетителна функция– да бъде възстановено статуквото в патримониума, на спечелилата делото страна, към момента преди неговото провеждане. Намира претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна и доказана, както по основание, така и по размер, предвид на което я е уважил.
Съдът приема искането на "Неомат 71" ООД Габрово за присъждане на законна лихва от датата на завеждане на исковата молба за основателно. Счита, че определената лихва следва да бъде присъдена до момента на изплащане на обезщетението, тъй като с изпълнението на това задължение отпада и задължението за начисляване на лихва върху уважената претенция.
Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно АС Габрово намира претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна и доказана по основание и размер.
Неоснователни са твърденията в касационната жалба за липсата на предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност.
Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган– чл. 4 ЗОДОВ.
Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от отменения акт, т. е. които са адекватно следствие от увреждането.
Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразният адм. акт на администрацията и понесените вреди. С. То решение № 1 от 15. 03. 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/ 2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл.1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица.
Неоснователно касационният жалбоподател счита, че първоинстанционният съд в нарушение на процесуалния закон е отхвърлил искането за установяване на незаконосъобразност на договора за адвокатското пълномощно. Основателно съдът е приел, че след като договорът за правна помощ не е оспорен пред Районен съд Габрово, следва да се приеме като доказателство, относимо към спора и като валиден документ.
Неоснователни са възраженията на касатора за това, че от адм. съд не са събрани гласни доказателствени средства, свързани с представителната власт на адвоката пред районен съд. Същите не могат да се противопоставят на писмените документи, които са представени своевременно в съдебното производство. Основателно адм. съд е приел, че договорът за правна помощ е валиден. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал.1 и чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) (ЗЗД). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа.
По НАХД № 713/ 2017г. по описа на Районен съд - Габрово е представен договор за правна защита и съдействие от 17.05.2017 г., с който за процесуално представителство и защита е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 300 лева. Договорът е представен своевременно– по съответното дело по обжалване на НП– пред РС, където дружеството е надлежно представлявано от процесуален защитник.
Договорът е двустранен възмезден и страните безусловно потвърждават неговата валидност, действие и последици. Ангажираният защитник е осъществил процесуално представителство и предвид успешния изход за страната е защитил надлежно нейния интерес.
В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/ 2012 г. по Тълкувателно дело № 6/ 2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. В представения пред Районен съд - Габрово договор по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) е отбелязано плащането, което е извършено в хода на делото и е за осъществена по него правна защита. С това е доказана реално причинена вреда от отменения адм. акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Налице е обоснованост на решението в частта му по отношение на размера на обезщетението. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване. Фиксираната сума кореспондира на правната сложност на делото и извършените процесуални действия от представителя на страната.
Правилно съдът е присъдил законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба. Причинената вреда подлежи на пълно репариране. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат - чл.4 ЗОДОВ, чл.51, изр. първо, чл. 86 ЗЗД, във вр. с &1 ЗОДОВ. При надлежно направеното искане в исковата молба правилно административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва по чл. 84 и чл.86 ЗЗД.
Предвид това, решението на съда, с което е приел за основателни и доказани претендираните имуществени вреди в резултат на осъществена правна защита във връзка с отмяна на наказателно постановление и е присъдил законна лихва от датата на завеждане на исковата молба е правилно и следва да остане в сила.
Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 119/ 06.10.2017 г., постановено по адм. дело № 235/ 2017г. на Административен съд – Габрово.
Решението не подлежи на обжалване.