Р Е Ш Е Н И Е

№ 406

гр. София, 03.07.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. д. № 1857/2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. С. К. и Г. Н. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 1524 от 05.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 3268/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение по допускане съдебна делба на сграда с идентификатор ****, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата М. С. Ф. е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

С решение № 260925 от 22.03.2021 г., постановено по гр. д. № 2286/2019 г. на Пловдивския районен съд, е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД 18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес [населено място], [улица], с площ от 82 кв. м, ведно с построената в него сграда с идентификатор ****, състояща се от сутеренен етаж и два етажа, обособени като самостоятелни обекти на правото на собственост, а именно етаж 1, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** – обект за търговска дейност на едно ниво, с площ по документ за собственост от 65 кв. м, и етаж 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** – офис на едно ниво, с площ по документ за собственост от 83,40 кв. м, ведно с всички подобрения и приращения в имота, между К. С. К., Г. Н. К. и М. С. Ф., при квоти: 2/3 ид. части за първите двама съделители в режим на съпружеска имуществена общност и 1/3 ид. част за третия съделител.

С обжалваното решение на въззивният съд първоинстанционното решение е потвърдено, като същото е било предмет на въззивно обжалване само в частта относно допуснатата до делба сграда с идентификатор ****, т. е. по отношение на дворното място то е влязло в сила.

По делото е прието за установено, че М. С. Ф. е придобил собствеността на процесния поземлен имот и построената в него сграда на основание договор за дарение, обективиран в нот. акт № 156/06.07.2009 г., в който сградата е описана като двуетажна, състояща се от магазин и офиси, с площ на първия етаж от 65 кв. м, а на втория - 83,40 кв. м, ведно с прилежащото към цялата сграда мазе от 83,40 кв. м. С два договора за покупко-продажба, обективирани в нот. акт № 198/2011 г. и нот. акт № 146/2013 г., М. С. Ф. е продал общо 2/3 ид. части от самостоятелен обект с идентификатор ***** /обект за търговска дейност/ с площ от 65 кв. м, ведно с мазе с площ от 83,40 кв. м, заедно със съответните идеални части от общите части, както и от самостоятелен обект с идентификатор ***** /офис/, ведно със съответните идеални части от общите части. Същият е продал общо 2/3 ид. части и от поземления имот с идентификатор *** по нот. акт № 198/2011 г. и нот. акт № 164/2013 г. Ищецът в първоинстанционното производство К. С. К. е придобил правото на собственост на общо 2/3 ид. части от поземления имот и от изградените в него самостоятелни обекти /нот. акт № 146/2013 г., нот. акт № 164/2013 г. и нот. акт № 73/2018 г./ по време на брака му с ищцата Г. Н. К.. Спорът между страните е дали сутеренният етаж /мазето/ е принадлежност към двата самостоятелни обекта или само към единия от тях. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че през 2010 г. е разрешено преустройство на сградата на всичките й нива /подземен на кота - 2,55 м и два надземни/, като предвидената връзка между трите нива на сградата е чрез вътрешно стълбище, а връзката между търговския обект и стълбището е посредством отвор в него /без монтаж на врата/ до стълбището. Проектът е изпълнен, но фактическото състояние понастоящем е, че този отвор – проходът между търговския обект и стълбищната клетка, е затворен с гипсокартон двустранно и стената е измазана двустранно. Вещото лице е посочило, че преди преустройството достъпът на търговския обект на първия етаж до подземния етаж се осъществявал чрез отвор в пода и метална вита стълба надолу, който отвор сега е затворен /бетониран/, а стъпалата са отрязани.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че съсобствеността върху цялата сграда принадлежи на страните, при квоти 2/3 ид. части за ищците в първоинстанционното производство К. С. К. и Г. Н. К. в режим на съпружеска имуществена общност и 1/3 ид. част за ответника М. С. Ф., но етажна собственост не е налице. Всяка от страните притежава съответните идеални части от сградата, респ. от всеки от двата, заснети в КККР самостоятелни обекта с идентификатор **** и идентификатор *****, ведно с общите й части по естество и по предназначение. Въпросът дали сградата се състои от повече от един обособен обект със самостоятелно юридическо съществуване – в случая два такива обекта, и какви са принадлежностите към всеки от тях /общите по естество и по предназначение части от сградата/ е от значение за втората фаза на делбата, в която, при наличие на твърдените два самостоятелни обекта, съдът ще следва да я извърши по реда на чл. 353 ГПК и във връзка с възникването за пръв път на етажна собственост да определи и прилежащите към всеки обект общи части от сградата. Посочено е, че във фазата по извършването на делбата съдът ще се произнесе и по възражението на ищците дали с посочените по-горе договори за покупко-продажба страните са постигнали взаимно съгласие мазето в подземното ниво /за което са налице данни да се състои от две складови помещения и така да е обща част по предназначение и за двата надземни етажа от сградата/, да е принадлежност само към първия етаж /обекта за търговия/, съответно дали са спазени изискванията на закона за евентуална такава промяна. С оглед на това е прието, че до делба следва да се допусне цялата сграда, а не отделните обекти в нея с посочените в исковата молба принадлежности от общите части на сградата и, конкретно, с посочване чия принадлежност е сутеренният етаж /мазето/, като обща част от сградата.

Решението е допуснато до касационен контрол с определение № 1167 от 12.03.2025 г. при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса длъжен ли е в диспозитива на решението по допускане на делбата съдът да индивидуализира имотите от делбената маса съобразно актуалния им статут на самостоятелни вещи, изводим от титулите за собственост на страните.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касатора основания, намира следното:

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване е налице практика на ВКС - решение № 84 от 02.08.2018 г. по гр. д. № 2606/2017 г., I г. о., съгласно която разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК изисква с решението по допускане на делбата съдът да се произнесе по въпросите между кои лица и за кои имоти се допуска делбата, както и каква е частта на всеки съделител. Съдът има задължение да индивидуализира точно имотите като самостоятелни обекти на собственост с посочването на техните основни белези - местонахождение, вид, площ, граници, тъй като от това зависи разрешаването на въпроса за начина на извършване на делбата във втората фаза. В тази насока съдебната практика е непротиворечива. Индивидуализацията на обектите, предмет на делбата, следва да бъде извършена съгласно титулите за собственост на страните, стига това да отговаря на актуалния им статут. При наличие на спор относно принадлежностите към даден обект, допуснат до делба, още във фазата по допускане на делбата същият следва да бъде разрешен.

С оглед отговора на поставения въпрос въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на чл. 344, ал. 1 ГПК. Неправилно въззивният съд е приел, че въпросът дали сградата се състои от повече от един обособен обект със самостоятелно юридическо съществуване – в случая два такива обекта, и какви са принадлежностите към всеки от тях /общите по естество и по предназначение части от сградата/ е от значение за втората фаза на делбата, в която, при наличие на твърдените два самостоятелни обекта, съдът ще следва да я извърши по реда на чл. 353 ГПК и във връзка с възникването за пръв път на етажна собственост да определи и прилежащите към всеки обект общи части от сградата. В случая спорът между страните е дали сутеренният етаж /мазето/ е принадлежност към двата самостоятелни обекта, или само към единия от тях, поради което същият следва да бъде разрешен още във фазата по допускане на делбата. От представените по делото писмени доказателства е установено, че в сграда с идентификатор **** се намират два самостоятелни обекта, а именно самостоятелен обект с идентификатор ***** – обект за търговска дейност, и самостоятелен обект с идентификатор ***** – офис, както и мазе, намиращо се на сутеренния етаж. С два договора за покупко-продажба, обективирани в нот. акт № 198/2011 г. и нот. акт № 146/2013 г., М. С. Ф. е продал общо 2/3 ид. части от самостоятелен обект с идентификатор ***** /обект за търговска дейност/ с площ от 65 кв. м, ведно с мазе с площ от 83,40 кв. м., както и 2/3 ид. части от самостоятелен обект с идентификатор *****. За прехвърлянето на имотите по този начин не е имало пречки, тъй като липсва законово изискване офисите да имат складово помещение. С оглед на това следва да се приеме, че процесното мазе е прилежаща част само към обекта за търговска дейност, находящ се на първия етаж на сградата, а не и към намиращия се на втория етаж от нея офис. В случая делбата следва да се допусне на намиращите се в сградата два самостоятелни обекта на правото на собственост, ведно с техните принадлежности, а не на сградата като цяло.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него се постанови друго, с което да се допусне делба на намиращите се в сградата два самостоятелни обекта с идентификатор ***** – обект за търговска дейност, ведно с прилежащото му мазе, и с идентификатор ***** – офис, както е поискано в исковата молба.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по касация следва да заплати на касаторите претендираните от тях разноски за въззивното и настоящото производство както следва: на К. С. К. в размер на 3110 лв. /3000 лв. за адвокатски възнаграждения и 110 лв. за държавни такси/, а на Г. Н. К. – 30 лв. за заплатена държавна такса.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

Р Е Ш И :

О т м е н я въззивно решение № 1524 от 15.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 3268/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260925 от 22.03.2021 г. по гр. д. № 2286/2019 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба на сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД -18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, находяща се в [населено място], [улица], състояща се от сутеренен етаж /мазе/ и два надземни етажа, заснети като самостоятелни обекти в сграда, а именно етаж 1, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** - обект за търговска дейност на едно ниво, с площ по документ за собственост от 65 кв. м, находящ се на първи етаж на сградата, и етаж 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** – офис на едно ниво, с площ по документ за собственост от 83,40 кв. м, находящ се на втори етаж от сградата, като вместо него постановява:

Д о п у с к а извършването на съдебна делба на самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, находяща се в [населено място], [улица], ет. 1, с предназначение - обект за търговска дейност на едно ниво, с площ по документ за собственост от 65 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: СОС с идентификатор *****, ведно с мазе на сутеренния етаж с площ от 83,40 кв. м и съответните идеални части от общите части на сграда с идентификатор ****, както и на самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, находяща се в [населено място], [улица], ет. 2, с предназначение – офис на едно ниво, с площ по документ за собственост от 83,40 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: СОС с идентификатор *****, над обекта: няма и съответните идеални части от общите части на сграда с идентификатор ****, между К. С. К., Г. Н. К. и М. С. Ф., при квоти: 2/3 ид. части за К. С. К. и Г. Н. К. в режим на съпружеска имуществена общност, и 1/3 ид. част за М. С. Ф..

О с ъ ж д а М. С. Ф. да заплати на К. С. К. сумата 3110 лв. /три хиляди сто и десет лева/ разноски.

О с ъ ж д а М. С. Ф. да заплати на Г. Н. К. сумата 30 лв. /тридесет лева/ разноски.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: