Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Азис, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в З. [ място], подадена чрез адв. М.Г, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 791 от 19.12.2018 г. по адм. дело № 806/ 2018 г. на Административен съд– Пазарджик (АС Пазарджик) в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения иск за размера над присъдената сума от 200 лв. до пълния претендиран размер за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лицето в периода 12.05.2017 г. – 27.08.2018 г. Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за необосновано и неправилно, отменително основание по чл.209, т.3 от АПК.

В подкрепа на това излага аргументи, че правата му да обжалва съдебен акт са засегнати в значителна степен от действията/ бездействията на затворническата администрация на З. [ място]. Изразява несъгласие с размера на присъденото обезщетение, като счита, че присъдената сума е несправедлива. Моли да се отмени решението в обжалваната му част, като вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което предявения иск да бъде уважен в пълния размер за сумата от 10 000 лв.

Ответната страна по касационната жалба на Азис– ГДИН в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител взима становище за нейната неоснователност. Алтернативно моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение.

Касаторът Н. Азис се явява лично в съдебно заседание, като излага доводи и иска уважаване на касационната жалба срещу решението в неговата отхвърлителна част.

По делото е постъпила и касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. С., чрез процесуалния си представител юрк.. Ч, с която се обжалва решението, в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лв. Счита решението в обжалваната му част за неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопороизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени решението в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли претенцията за неимуществени вреди.

Ответникът по касационната жалба на ГДИН – Н. Азис не взима становище по нея.

Касаторът ГДИН в съдебно заседание се представлява от гл. юрк.. В, която по същество поддържа доводите в касационната жалба срещу решението в неговата осъдителна част.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Счита съдебното решение за законосъобразно.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на Н. Азиз, изтърпяващ наказание по НК в З. [ място] срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С. за обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лева, претърпени от него в периода от 12.05.2017 г. до 27.08.2018 г. ведно със законната лихва, считано от 12.05.2017 г. Твърдените според лицето вреди са причинени от служители на З. [ място], които не са доставили и са унищожили негово писмо, подадено на 09.05.2016 г. и адресирано до ЕСПЧ, съдържащо жалба, в резултат на което е пропуснал 6-месечния срок за обжалване пред ЕСПЧ.

С обжалвания съдебен акт - Решение № 791/ 19.12.2018 г. по адм. дело № 806/ 2018 г. на АС– Пазарджик, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”- София е ОСЪДЕНА да заплати на Н. Азиз обезщетение в размер на 200 /двеста/ лева за причинените му неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия/ бездействия на служители на З. [ място], които не са положили предвидената в закона дължима грижа за периода от 12.05.2017 г. до 27.08.2018 г., като е ОТХВЪРЛЕН иска в останалата част за разликата над 200 /двеста/ лева до 10 000 /десет хиляди/ лева.

Решаващият съд, за да постанови този резултат e приел, че на 09.05.2016г. ищецът е изготвил писмо до Европейския съд по правата на човека, съдържащо негова жалба до този съд, която е била на официалния формуляр на Съда. Същата съдържала оплаквания от битовите и санитарно-хигиенните условия, при които е бил поставен ищеца по време на престоя му в Затвора – С. З в периода 05.03.2009 г. – 05.03.2014 г.

Към жалбата ищецът бил приложил и Решение № 133/ 23.07.2014 г., постановено по адм. дело № 160, по описа на Административен съд– С. З, с което е уважен до размер 6 000 лв. искът му за неимуществени вреди, предявен срещу настоящия ответник във връзка с условията и периода, посочен по - горе. Приложено е било Решение № 12420/19.11.2015 г., постановено по адм. дело № 15133/ 2014 г., по описа на Върховния административен съд, с което присъденото обезщетение е намалено на 2000 лв.

Адм. съд е установил, че на 09.05.2016 г. и на 10.05.2016 г. упълномощеното лице на Затвора – [населено място]е занесло съответните кореспонденции на затвора в Областна пощенска станция – Пазарджик, като на първата от датите пощенският служител е описал 27 броя обикновени писма с грамаж 0,65, а на втората– 15 броя обикновени писма със същия грамаж. Липсвало е писмено отбелязване за пускането на обикновените писма в пощенската кутия на пощата. Писмото на ищеца до ЕСПЧ от 09.05.2016 г. е изпратено за сметка на затвора, като обикновена поща.

Адм. съд е счел за доказано, че в настоящия случай, независимо, че е удостоверила подаването от ищеца на жалба до ЕСПЧ, администрацията на Затвор – [населено място] не е изпълнила задълженията си да отбележи датата, на която същата е изпратила писмото до Съда (т. е. датата, на която упълномощеното лице е пуснало писмото в съответната пощенска кутия), както и задължението си да отбележи получения отговор, съответно в разумен срок – липсата на такъв.

Приел е за недоказано твърдението на ищеца, че писмото му е унищожено, умишлено не е пуснато, или дори, че изобщо не е пуснато в съответната пощенска станция. Изложил е аргументи, че по делото са налице доказателства, че множество негови писма, включително до ЕСПЧ достигат до адресата си.

От друга страна е приел за безспорно доказано, че администрацията не е положила предвидената в закона дължима грижа, в рамките на възможностите си, за да бъде доставена жалбата до адресата. Позовавайки се на допуснатите по делото свидетелски показания на свидетеля Георгиев, съдът е приел за частично доказани твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди.

Административният съд е преценил размера на претендираното обезщетение от 10 000 лева за неоснователно завишено, тъй като са били налице факти, които обосновават значително по - нисък размер на обезщетението, което следвало да се присъди на ищеца. В тази връзка е приел, че обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено в размер от 200 (двеста) лева.

Сметнал е, че в останалата си част - до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 10 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ, а решението е правилно и обосновано.

В случая е предявен иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на З. [ място]. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател ГДИН за неправилност и необоснованост на съдебното решение. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС.

Решаващият съд правилно и законосъобразно е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват незаконосъобразни действия/ бездействия на администрацията на З. [ място], която не е изпълнила задълженията си да отбележи датата, на която упълномощеното лице е пуснало писмото до ЕСПЧ, както и задължението си да отбележи получения отговор.

Правилно решаващият съд е преценил за частично основателна предявената искова претенция, предвид на това, че в случая липсва умисъл от страна на отговорните лица, а само неполагане на дължимата грижа. Безспорно по делото се доказва нарушение на изискванията чл.77, ал.1 от ППЗИНЗС относно задължението на затворническата администрация, освен да регистрира получаването ѝ от подателя ѝ, да удостовери и писмено датата на изпращането ѝ на адресата. Не на последно място затворническата администрация е длъжна да удостовери и получаването на отговор на подадената от лишения от свобода жалба. В резултат на това са налице преживени негативни преживявания, причинени от неполучаването на жалбата му до ЕСПЧ.

Неоснователни са и оплакванията в двете жалби за необоснованост на решението по отношение на размера на обезщетението. Първоинстанционният съд е изложил точни и ясни мотиви и правилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретни факти по непротиворечив начин.

В тази връзка неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател ГДИН за намаляване на размера на присъденото обезщетение. Присъдeното обезщетение в размер от 200 лева е правилно и не са налице основания за неговото намаляване. Същото е справедливо определено, на основание чл.52 от ЗЗД, във вр. с &1 от ЗОДОВ, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице, като се има предвид и размера на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния. По тези съображения касационната жалба на ГДИН се явява неоснователна. Неоснователна е и касационната жалба на Н. Азиз.

Не е налице сочената от него в касационната жалба неправилност на решението в частта, с която е отхвърлена претенцията за разликата на присъдената сума от 200 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. Съдът правилно е преценил, с оглед установените факти, в какво точно се изразява проявеното бездействие и какви по вид и степен вреди е довело това бездействие. Обосновани и правилни са направените изводи от съда, че по делото липсват доказателства, че писмото е било унищожено, умишлено не е пуснато или, че дори изобщо не е пуснато в съответната пощенска станция.

По тези съображения решението като правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 791 от 19.12.2018 г. по адм. дело № 806/ 2018г. на Административен съд– Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване.