Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от кмета на с. К., община Г. Т против решение № 7/21.01.2019 година, постановено по адм. д.№ 716/2018г. от Административния съд – Добрич.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението като наведеното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон от съда – чл.209, т.3 АПК и се иска отмяната му, и отхвърляне на жалбата.

Ответникът в касационното производство – М.Х чрез процесуалния й представител оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и становище от 06.12.2019 година. Претендира разноски за касационната инстанция.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебния спор, за която оспореният акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Касационната жалба е и основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е писмо от 03.07.2018г. на кмета Е.Е до жалбоподателката пред първоинстанционния съд, с което я информира, че във връзка с нейно искане вх.№ 8/29.05.2018г. за издаване на удостоверение за наследници на М. Краус, такова не може да се издаде, тъй като лицето няма регистрация за постоянен адрес.

Съдът е възприел оспореното писмо като обективиращо отказ за извършване на административна услуга – издаване на удостоверение за наследници на М. Краус.

Съдът е посочил в решението си, представените от жалбоподателката удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение, издадено от ОД на МВР-Добрич, възпроизвеждайки и съдържанието на двата документа, без обаче да направи фактически установявания въз основа на тях.

Съдът е преценил жалбата, с която е сезиран за подадена от лице с правен интерес, тъй като именно това лице било заявител на административната услуга.

Съдът е преценил като приложима разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012г., приемайки, че и...